Снимка: iStock

Европейската централна банка все по-видимо се придвижва към решение да остави основните лихви без промяна през април, като отложи по-твърда реакция до момента, в който последиците от войната с Иран станат по-ясни. Макар инфлацията отново да се ускорява под натиска на енергийните цени, във Франкфурт засега надделява разбирането, че прибързано повишение би донесло повече символичен, отколкото реален ефект.

В центъра на този подход стои една проста, но решаваща преценка: пазарите вече са затегнали финансовите условия до степен, която временно удържа инфлационните очаквания. Кредитирането е по-скъпо, инвестиционната активност се охлажда, а бизнесът все по-често оценява средата като рискова и непредсказуема. При такава картина ново увеличение на лихвите още този месец не изглежда като ход, способен съществено да промени ценовите нагласи, но може да задълбочи икономическата слабост.

Тъкмо това обяснява защо във вътрешния дебат на банката засега преобладава сдържаността. Данните, които ще постъпят до заседанието на 29 и 30 април, едва ли ще дадат окончателен отговор колко тежко близо два месеца военни действия в Близкия изток са засегнали растежа, веригите на доставки и перспективата инфлацията да се върне устойчиво към целта от 2 процента. Несигурността остава твърде висока, а започналите мирни преговори оставят отворена и възможността част от икономическите щети да бъдат ограничени.

Това поставя Европейската централна банка в особено неудобна позиция. От една страна, покачването на енергийните разходи вече върна инфлацията в 20-те държави от еврозоната до 2,5 процента през март. От друга, продължителността на този натиск зависи почти изцяло от развитието на конфликта. Ако напрежението започне да отслабва, а цените на енергоносителите се отдръпнат от върховете си, прибързано затягане може да се окаже ненужно. Ако обаче войната се проточи, натискът върху цените и доверието може да се окаже далеч по-устойчив.

Затова и в ръководството на банката очевидно си дават сметка, че настоящият момент изисква не демонстрация на решителност, а точен усет за последователност. Споменът за старите грешки тежи. Във Франкфурт помнят твърде добре закъснялата реакция през 2022 година, когато руското нахлуване в Украйна отприщи рекорден инфлационен скок. Но също толкова жив е и другият урок — от 2011 година, когато повишенията на лихвите насред дълговата криза в еврозоната трябваше скоро след това да бъдат обърнати назад. За една централна банка подобни завои не са просто технически корекции, а удар по доверието в преценката ѝ.

Именно поради това езикът на официалните сигнали остава внимателно премерен. Президентът на банката Кристин Лагард подчерта през тази седмица, че институцията трябва да бъде „напълно гъвкава“ по отношение на лихвите, но същевременно изрично даде да се разбере, че няма предварителна нагласа към повишение. Тази формулировка е показателна. Тя не изключва бъдещо затягане, но и не позволява пазарите да приемат априлското заседание като автоматична стъпка нагоре.

Въпреки това инвеститорите продължават да залагат, че покачвания ще има. Пазарните очаквания все още сочат към две увеличения с по четвърт процентен пункт до края на годината. Това разминаване между официалната предпазливост и пазарната увереност само по себе си е важен сигнал за напрежението, което се натрупва в оценките. Пазарите гледат най-вече към инфлационния риск, докато централната банка е принудена да държи едновременно в полезрението си и цените, и растежа, и финансовата стабилност.

Международният валутен фонд също внесе допълнителен аргумент в полза на по-бавния подход. Управляващият директор на фонда Кристалина Георгиева предупреди, че централните банки не бива да прибързват със затягането на цената на кредита, защото това може да нанесе директни щети върху икономическата активност. Подобна позиция има особена тежест именно сега, когато правителства и централни банки вече понижават прогнозите си за растеж, а компаниите се подготвят за отслабване на търсенето.

Сходни послания се чуха и от самата еврозона. Членът на Изпълнителния борд Изабел Шнабел даде да се разбере, че няма необходимост от прибързано решение за вдигане на лихвите. Управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало на свой ред подчерта, че съсредоточаването върху април би било преждевременно. Когато подобни думи идват от влиятелни фигури в системата, те рядко са случаен шум. По-скоро очертават постепенно формиращо се мнозинство за изчакване.

Тази промяна в тона вече се отразява и в прогнозите на големите финансови институции. Goldman Sachs оттегли очакването си за повишение на лихвите още през април. Аргументите са показателни: енергийните цени са се отдръпнали от пиковите си равнища след прекратяването на огъня от миналата седмица, последните ценови индикатори не са показали решителен скок, а комуникацията от Европейската централна банка не носи усещане за спешност. Казано по друг начин, пазарът започва да приема, че най-вероятното решение в края на месеца е пауза, а не удар с цел превенция.

Тази пауза обаче не бива да бъде тълкувана като успокоение. Тя е по-скоро признание, че моментът е мъглив. Войната с Иран вече успя да разклати енергийните пазари, да върне инфлацията нагоре и да постави под съмнение и без това крехкото възстановяване на европейската икономика. В същото време ефектът ѝ върху реалната икономика още не е изчислим с нужната увереност. Централната банка изглежда решена да не повтори нито грешката на забавената реакция, нито грешката на нервното свръхдействие.

Точно тук се крие и същинският смисъл на предстоящото решение. Ако лихвите останат без промяна през април, това няма да бъде отказ от борба с инфлацията, а знак, че Франкфурт иска първо да види дали шокът е временен, или се превръща в нова траектория. Защото едно е да реагираш на траен ценови натиск, друго е да отговаряш на геополитически трус, който може да отслабне толкова бързо, колкото се е разгорял.

Европейската централна банка влиза в края на април не като институция, която не знае какво да прави, а като институция, която знае колко висока е цената на грешката. Във времена на война, нестабилни пазари и разколебан растеж това понякога е най-трудната форма на парична политика - да не действаш прибързано, без да изглеждаш пасивен.В този смисъл предстоящото заседание ще бъде не просто решение за лихвите, а изпитание за преценката. И засега всичко сочи, че везните клонят към изчакване.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба.