Снимка: iStock

Още от самото начало кариерата на Кевин Уорш е свързана с ключови моменти за американската икономика. По време на финансовата криза през 2008 година той е сред управителите на ФЕД, които подкрепят рязкото понижаване на лихвите и извънредните мерки за стабилизиране на системата. Но дори тогава Уорш се отличава с предупрежденията си за инфлацията. Докато други акцентират върху нуждата от стимулиране, той настоява, че всяка намеса има цена, която може да се прояви по-късно.

Този подход го утвърждава като една от по-консервативните фигури в паричната политика. В следващите години той последователно критикува прекомерното разширяване на баланса на ФЕД и предупреждава, че дългосрочните рискове от подобни действия се подценяват. Затова и днешната му по-мека позиция по отношение на лихвите изглежда като рязък завой.

В последните си изяви Уорш допуска, че има пространство за понижения на лихвените проценти. Но той поставя ясно условие - ФЕД трябва да започне сериозно свиване на своя баланс, който остава огромен след годините на изкупуване на облигации. Според него именно тази комбинация, по-малък баланс и по-ниски лихви - може да поддържа икономиката без да създава нов инфлационен натиск.

Тази теза обаче среща сериозен скептицизъм. Част от икономистите предупреждават, че подобен подход е теоретично привлекателен, но практически рисков. Финансовите пазари са силно зависими от ликвидността, която ФЕД осигурява чрез своя баланс. Рязкото му свиване може да доведе до нестабилност, която да обезсмисли всяко облекчаване на лихвената политика.

Допълнителен елемент в аргументацията на Уорш е ролята на технологиите. Той изразява увереност, че изкуственият интелект ще повиши производителността и ще позволи икономически растеж без силен инфлационен натиск. Подобна теза напомня за 90-те години, когато дигиталната революция промени икономическата динамика. Но критиците му подчертават, че подобни ефекти трудно се измерват в реално време и не могат да служат като основа за агресивни решения в настоящето.

Още по-чувствителна е темата за отношенията между ФЕД и Министерството на финансите на Съединените щати. Уорш смята, че съществуващата рамка е остаряла и трябва да бъде преразгледана. Според него огромните покупки на държавни облигации през последните години на практика са обвързали двете институции по начин, който не се признава открито. Той предлага тази връзка да бъде формализирана чрез ново споразумение.

Тук възниква най-сериозният риск. Независимостта на ФЕД е основен стълб на доверието в американската икономика. Всяко приближаване към изпълнителната власт може да бъде възприето като сигнал за политическо влияние върху решенията за лихвите. В условията на президент, който открито настоява за по-евтини пари, подобно развитие би било внимателно наблюдавано от пазарите.

Самата политическа среда около номинацията допълнително усложнява ситуацията. Гласуването за Уорш е забавено заради конфликт между Белия дом и сенатора Том Тилис. В същото време напрежението между администрацията и настоящото ръководство на ФЕД остава високо. Опитите за натиск върху централната банка и разследванията около Джером Пауъл създават усещане за институционален сблъсък, който може да се задълбочи.

Въпреки това, реалната власт на председателя на ФЕД има своите граници. Той е част от колективен орган, в който решенията се вземат с гласуване. Дори най-решителният ръководител трябва да убеждава останалите членове. Това означава, че всяка промяна в курса ще бъде резултат не само от личните убеждения на Уорш, а от способността му да изгради консенсус.

Не по-малко важен фактор остават пазарите. Те реагират не на думи, а на доверие. Ако инвеститорите усетят, че ФЕД губи независимостта си или че политиката му става непредсказуема, последствията могат да бъдат бързи - покачване на доходността, натиск върху валутата и промяна в инвестиционното поведение. В този смисъл най-голямото предизвикателство пред Уорш няма да бъде изборът между високи и ниски лихви, а запазването на доверието.

В крайна сметка номинацията му поставя един фундаментален въпрос: дали ФЕД ще остане институция, която взема решения независимо от политическия натиск, или ще се превърне в по-тясно свързан инструмент на икономическата стратегия на администрацията. Отговорът на този въпрос ще определи не само посоката на паричната политика, но и стабилността на цялата финансова система.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.