Снимка: iStock

Китай отдавна мечтае да разклати монополната роля на американската валута. Този стремеж не е нов, нито е плод на последните събития. Но дълго време юанът нямаше нито достатъчна международна тежест, нито технологичната и институционална опора, за да се превърне в истинска алтернатива. Дори след нахлуването на Русия в Украйна, когато светът видя колко бързо една държава може да бъде изтласкана от основните финансови канали, китайската валута все още не беше готова за решителен пробив. Нужно се оказаха още няколко години подготовка и още една голяма война, за да започне Пекин да изглежда като реален претендент, поне в определени сегменти на международните плащания.

Същността на тази промяна не е в шумните политически декларации, а в това, което обикновено остава скрито от широката публика – тръбите, по които текат парите. Дедоларизацията не започва непременно с това централните банки да изхвърлят долара от резервите си. Тя започва по-тихо – чрез създаване на алтернативни платежни канали, различни системи за съобщения между банките и нови начини за сетълмент на международни сделки. Именно там Китай напредва най-осезаемо.

Иранската криза даде на този процес нова скорост. Китай е най-големият купувач на ирански морски петрол. Плащанията за тези доставки отдавна не следват класическия доларов модел. Вместо това средствата остават в контролирани сметки в малки китайски банки, които са сравнително изолирани от доларовата система. Оттам парите се използват за плащане на китайски изпълнители или за покриване на внос. На практика това е схема „петрол срещу стоки“, при която доларът постепенно се заобикаля не с гръмки лозунги, а с работеща практика.

Новият елемент е, че Техеран вече открито посочва юана и криптовалутите като допустимо средство за плащане на такси за преминаване през Ормузкия проток. Това е важен сигнал не само заради самата валута, а заради тристепенния удар срещу американското финансово надмощие. Първо, поставя се под въпрос валутата, в която се извършва плащането. Второ, заобикаля се системата за финансови съобщения, върху която Западът има силно влияние. Трето, променя се самият механизъм на окончателното уреждане на плащанията. Точно в тази тройна промяна се крие стратегическото значение на случващото се.

Разбира се, оттук до сваляне на долара от трона има огромна дистанция. Американската валута остава доминираща в международните разплащания с дял, който продължава да е несравнимо по-голям от този на юана. Китайската валута все още е далеч назад в глобалната употреба. Но числата сами по себе си не разказват цялата история. Голямата промяна е, че Пекин вече не се опитва просто да увеличи дела на юана в съществуващата система, а изгражда паралелна инфраструктура, в която американският надзор да бъде ограничен или напълно заобиколен.

Една от най-важните части в този проект е дигиталният юан. За разлика от традиционните международни преводи, които преминават през множество посредници, блокчейн базираните решения съчетават в една операция съобщението за плащане, потвърждението и прехвърлянето на стойност. Това прави процеса по-бърз, по-малко видим за външен контрол и по-устойчив при политически натиск. В рамките на Project mBridge, където участват централни банки от Китай, Хонконг, Тайланд, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, вече са обработени десетки милиарди долари в търговски операции. Това все още не е масовият гръбнак на световните финанси, но е достатъчно, за да покаже посоката.

Още по-важен за ежедневната практика е CIPS – китайската система за трансгранични междубанкови плащания. Тя е създадена именно за разплащания в юани и за постепенно намаляване на зависимостта от американския финансов център. През март, когато войната около Иран изостри страховете на пазарите, CIPS отчете рекордни среднодневни обеми. Това все още е по-малко от мащаба на американската система, но ръстът е достатъчно ясен, за да покаже, че при криза все повече институции търсят резервен маршрут.

Причините за това не са само политически. Те са и юридически. Съединените щати отдавна използват господството на долара не просто като икономическо предимство, а като инструмент на власт. Когато една доларова транзакция премине дори за миг през сървър или кореспондентска банка на американска територия, Вашингтон често приема това като основание за юрисдикция. Именно така американските власти могат да преследват компании, банки и ръководители далеч извън собствените си граници. За държави и корпорации, които искат да намалят този риск, китайската инфраструктура започва да изглежда все по-привлекателна.

Има и още един фактор, който работи в полза на Пекин. След решението на Вашингтон да разшири възможностите за вторични санкции срещу чуждестранни банки, подпомагащи търговията с Русия, редица финансови институции в Близкия изток, Турция и Централна Азия започнаха да прехвърлят част от сетълмента си към юана. Това не беше идеологически избор, а прагматична реакция на опасността да бъдат откъснати от доларовата система. С други думи, самият натиск на Съединените щати ускорява създаването на алтернативи.

В тази промяна има и икономическа логика. По-слабата вътрешна икономика на Китай доведе до по-ниски лихви в страната именно в момент, когато финансирането в долари поскъпваше. Това направи юана по-привлекателен за търговско финансиране. Паралелно с това банките в Хонконг разшириха достъпа си до вътрешнокитайска ликвидност заради силно клиентско търсене на заеми в юани. Все повече чуждестранни банки се включват директно в CIPS, без да разчитат изцяло на Swift. Така видимата статистика за международните плащания може дори да подценява реалната употреба на китайската валута.

Точно тук е големият въпрос за бъдещето. Доларът няма да бъде изместен внезапно. Няма вероятност светът да се събуди една сутрин и да открие, че американската валута е загубила централната си роля. Но е напълно възможно господството ѝ постепенно да ерозира в най-чувствителните сфери – енергията, санкционираната търговия, държавите в конфликтни региони и трансграничните потоци, които искат да останат извън американското полезрение.

Ако плащанията, свързани със значителна част от световната търговия с петрол и газ, започнат да преминават през дигитални и алтернативни канали, които Министерството на финансите на Съединените щати не може да следи в пълнота, тогава въпросът вече не е дали глобалната финансова система се променя, а колко бързо ще стане това. Войната с Иран не короняса юана като нов световен господар. Но тя му даде нещо също толкова важно – първия голям момент, в който Китай показа, че може да превърне геополитическата криза във финансова възможност.

В крайна сметка не става дума просто за съперничество между две валути. Става дума за сблъсък между два модела на власт – единият, изграден върху откритото превъзходство на долара, и другият, който се опитва да расте в пукнатините на санкциите, войните и недоверието. Китай все още не е свалил „крал долар“ от трона. Но вече показа, че при следващата голяма криза няма да бъде просто зрител.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.