Снимка: iStock

Американските софтуерни акции понесоха нов силен удар, след като пазарът отново насочи вниманието си към една от най-дълбоките несигурности в технологичния сектор: какво ще остане от традиционния софтуерен бизнес, ако изкуственият интелект започне не просто да подпомага продуктите, а да подменя самата им логика. Поводът този път беше новината около Anthropic, чийто последен мощен модел не беше пуснат широко, а достъпът до него беше ограничен до тесен кръг от около 40 големи технологични компании, сред които Microsoft и Google.

Тази на пръв поглед предпазлива стъпка се оказа достатъчна, за да извади на повърхността стари страхове, които през последните месеци само временно бяха изтласкани назад от краткотрайни пазарни облекчения. Инвеститорите не прочетоха ограниченото пускане като технически детайл. Те го разчетоха като предупреждение. Ако един нов модел е достатъчно мощен, за да открива хиляди уязвимости, включително в основни операционни системи и масово използвани интернет браузъри, тогава въпросът вече не е само колко напредва изкуственият интелект. Въпросът е колко неподготвен е старият софтуерен свят за тази скорост на промяна.

Именно затова реакцията на борсата беше толкова остра. Широкият индекс на софтуерните и сервизните компании в рамките на S&P 500 продължи низходящото си движение и вече е надолу с приблизително една четвърт от началото на годината. Това не е обикновена корекция в сектор, известен с високи оценки и резки движения. Това е последователна преоценка на една от любимите теми на Уолстрийт.

Особено болезнено беше движението при компаниите в киберсигурността — сегмент, който доскоро мнозина смятаха за естествен победител в ерата на дигиталните заплахи. Вместо това пазарът внезапно започна да гледа на тези дружества и като на потенциално изложени на риск. Cloudflare, Okta, CrowdStrike и SentinelOne отчетоха сериозни спадове, а Zscaler се нареди сред най-силно засегнатите компоненти на индекса S&P 500. При нея натискът се усили допълнително и от понижение на препоръката от страна на BTIG, където бяха посочени опасения за търсенето и за бъдеща конкуренция.

Това е съществен момент. Пазарът вече не наказва единствено слабите, изоставащите или периферните компании. Той започва да поставя под съмнение и онези имена, които доскоро бяха сочени като устойчиви, висококачествени и стратегически необходими. Когато се разклащат дори компании от киберсигурността, сигналът е ясен: инвеститорите не правят краткосрочен жест, а пренаписват оценката си за целия сектор.

Зад тази промяна стои и по-дълбока тревога. В продължение на години софтуерната индустрия се възползваше от ясен и изключително печеливш модел: абонаментен достъп, предвидими приходи, високи маржове и лоялни корпоративни клиенти. Именно този модел превърна множество компании в пазарни любимци. Сега обаче изкуственият интелект поставя под натиск самата идея за такъв тип устойчивост. Ако новите модели могат да автоматизират все повече задачи, да обединяват функции, за които преди се плащаше на няколко доставчика, и дори да откриват слабости в масовия софтуер с мащаб и скорост, недостижими за човешки екипи, тогава немалка част от днешните продукти рискуват да изглеждат скъпи, тромави и междинни.

Тъкмо поради това анализаторите започват да говорят не просто за цикличен натиск, а за заплаха върху самия растежен разказ на сектора. Доскоро много инвеститори вярваха, че AI ще бъде следващата естествена добавка към съществуващите продукти - функция, която ще повиши цената, ще задълбочи зависимостта на клиента и ще отвори нови потоци приходи. Днес се оформя и друг прочит: че AI може да не бъде само добавка, а заместител. И ако това се окаже вярно в по-голям мащаб, голяма част от софтуерната индустрия ще трябва не да подобрява модела си, а да го защитава.

Пазарната нервност се засилва и от още един фактор - нарастващото напрежение в частното кредитиране. На пръв поглед това изглежда странична тема, но всъщност тя е тясно свързана с технологичния риск. Когато инвеститорите започнат да се съмняват в способността на софтуерните компании да поддържат досегашния си темп на растеж, под въпрос попадат не само борсовите им оценки, но и условията, при които те се финансират. Именно тук идва и допълнителният натиск върху настроенията. Новините около затруднения и вълни от обратно изкупуване в частни кредитни фондове, свързани с експозиции към рискови активи, действат като усилвател на страха.

Разпродажбата не остана ограничена до Съединените щати. Европейски софтуерни компании като SAP, Capgemini и Temenos също попаднаха под натиск. Това е показателно, защото демонстрира, че тревогата не е локална реакция на американския пазар, а по-широка международна преоценка на сектора. Когато инвеститорите започнат да продават и от двете страни на Атлантика, това обикновено означава, че виждат не краткотрайна новина, а структурен риск.

Паралелно с това краткотрайното облекчение от геополитиката също се оказа нетрайно. Оптимизмът около възможно примирие между Съединените щати и Иран за момент подкрепи по-широкия апетит към риск, но крехкостта на тази картина бързо върна вниманието към по-старите, по-съществени опасения. Това е важен детайл, защото показва нещо фундаментално за сегашната пазарна среда: дори когато външен фактор временно успокои търговията, страхът около AI разрушението не изчезва, а просто изчаква следващия повод, за да се върне с нова сила.

Някои пазарни участници вече признават открито, че предишната увереност е изчезнала. Големият въпрос не е дали AI ще промени софтуера - това вече почти никой не оспорва. Истинската неизвестност е колко бързо ще стане това и кои компании имат реален шанс да се адаптират, без да загубят идентичността и рентабилността си. В подобна среда традиционните методи за оценка изглеждат все по-малко достатъчни. Дори когато някои акции се търгуват при значително по-ниски множители спрямо началото на годината, пазарът не бърза да ги обяви за евтини. Причината е проста: при структурна несигурност ниската оценка невинаги е възможност. Понякога е отражение на съмнение, че старият модел вече не заслужава предишната премия.

Това поставя Уолстрийт в необичайна позиция. Дълги години софтуерът беше сред най-лесните разкази за продаване: висока видимост на приходите, мащабируемост, силни маржове, ниски капиталови разходи и постоянен дигитален попътен вятър. Днес същият сектор е принуден да доказва, че не е следващата жертва на собствената си революция.

Пазарът вече не приема автоматично, че всяка софтуерна компания ще бъде печеливша страна в ерата на изкуствения интелект. Напротив - инвеститорите започват да правят болезнено разграничение между онези, които могат да използват промяната, и онези, които рискуват да бъдат пометени от нея. Засега това разграничение е сурово, нервно и далеч от окончателно. 

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.