Снимка: Istock

Европейският облигационен пазар реагира мигновено и почти механично на спада в енергийните цени, което разкрива колко директно е свързана инфлационната динамика в Европа с геополитиката, а не с вътрешното търсене.

След обявеното примирие между САЩ и Иран доходността по германските 10-годишни облигации спада с 16 базисни пункта до около 2.92%, докато британските гилтове губят приблизително 20 базисни пункта до 4.70%. Това не е постепенно движение, а рязко преоценяване на целия лихвен цикъл.

Италианските 10-годишни книжа също се понижават до около 3.68%, като спредът спрямо Германия се свива до 76 базисни пункта – най-ниското ниво от средата на март. Пазарът не просто купува облигации. Той премахва риск.

Контекстът е ясен. Европа е силно зависима от внос на енергия и всяко покачване на петрола и газа се превръща почти директно в инфлация. По време на ескалацията около Иран именно тази зависимост доведе до рязко покачване на инфлационните очаквания и съответно до разпродажба на облигации. Сега процесът се обръща със същата скорост.

Инфлационните очаквания за еврозоната в десетгодишен хоризонт спадат до около 2.1%, което почти изтрива скока от началото на конфликта. Това число е критично, защото се доближава до таргета на Европейската централна банка. Когато пазарът вижда инфлация близо до 2%, необходимостта от агресивни лихвени повишения изчезва.

Това веднага се пренася в паричните пазари. Вероятността за повишение на лихвите от страна на Европейската централна банка още този месец пада до около 30%, спрямо 70% ден по-рано. Очакванията за цялата година също се свиват до две увеличения от по 25 базисни пункта. В Обединеното кралство картината е още по-ясна – очакванията падат до около 33 базисни пункта общо за годината, спрямо близо 60 преди ден. Това не е просто корекция. Това е пренаписване на сценария.

Макро логиката зад това движение е линейна. По-ниски енергийни цени означават по-нисък инфлационен натиск. По-ниска инфлация означава по-малък натиск върху централните банки да затягат политиката. А това директно увеличава привлекателността на облигациите, защото доходността започва да изглежда относително висока спрямо очакваните лихви в бъдеще.

Но именно тук се крие и основният риск. Движението е базирано не на реална промяна в икономиката, а на очаквания. Примирието е временно, а ключовият фактор остава Ормузкият проток, през който преминават около 20% от глобалните доставки на петрол. Ако потокът на енергия бъде нарушен отново, инфлационната картина ще се обърне също толкова бързо.

Психологическият елемент е също толкова силен. Пазарите в момента не реагират на факти, а на вероятности. Вчерашната вероятност беше ескалация и енергиен шок. Днешната вероятност е деескалация и нормализация на доставките. Това е достатъчно, за да предизвика масово покриване на къси позиции в облигации и рязко покачване на цените им.

Исторически това не е необичайно. Европейските облигации винаги са били по-чувствителни към енергийни шокове в сравнение с американските, именно заради зависимостта от внос. Подобна динамика се наблюдаваше и през 2022 г., когато енергийната криза доведе до резки движения в доходността, последвани от също толкова резки корекции при стабилизиране на цените.

Основната теза тук не е, че облигациите се покачват, а защо го правят. Това не е класическо убежище търсене при икономическа слабост. Това е реакция на спад в инфлационния риск. И когато този риск е толкова силно обвързан с един геополитически фактор, устойчивостта на движението остава под въпрос.

Европейският пазар на дълг в момента се намира в състояние на висока чувствителност. Малка промяна в енергийните цени води до непропорционално голяма промяна в доходността. Това означава, че следващите седмици няма да бъдат определени от икономически данни, а от новини.

Посоката изглежда ясна – по-ниски доходности при спад на енергията – но моментът остава несигурен, защото самият двигател на движението е извън контрола на пазарите и се намира в геополитическата сфера, където стабилността рядко е постоянна.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.