Снимка: Istock

Доларът отново показва класическата си роля в глобалната финансова система – не като водещ актив, а като функция на страха, който в момента временно се отдръпва от пазарите.

След обявеното примирие между САЩ и Иран индексът на долара се понижава с до 0.97%, достигайки четириседмично дъно, като изтрива над половината от натрупаните печалби от началото на конфликта в края на февруари. Това движение не е изолирано, а част от по-широкото пренареждане на капитала. Еврото се покачва с близо 1% до около 1.17, достигайки най-високи нива за повече от месец, докато валути с по-висок риск профил като шведската крона и южноафриканския ранд добавят приблизително 2%.

Контекстът тук е ясен и структурен. По време на ескалацията доларът се засилваше по две причини. Първо, класическото търсене на сейф хевън активи. Второ, специфичното предимство на САЩ като нетен износител на енергия, което прави икономиката по-устойчива при глобален енергиен шок. Тази комбинация постави долара в центъра на защитното позициониране.

Примирието обръща тази логика. Сигналът за възстановяване на трафика през Ормузкия проток, през който преминават около 20% от глобалните доставки на петрол, променя възприятието за риск. Петролът реагира с рязък спад, което веднага се пренася върху инфлационните очаквания и съответно върху доходността по американските облигации. Доходността пада, а с нея и подкрепата за долара.

Тук макро връзката е директна. Доларът е функция на три основни фактора – доходност, ликвидност и риск. В момента и трите се движат срещу него. Доходността се понижава, защото инфлационният натиск отслабва. Ликвидността започва да се пренасочва към по-рискови активи. Рискът сам по себе си намалява, макар и временно.

Психологическият ефект е също толкова важен. Пазарите не чакат реални промени в икономиката. Те реагират на промяна в вероятностите. Примирието не решава конфликта, но намалява вероятността от най-лошия сценарий – дълготрайно блокиране на енергийните потоци. Това е достатъчно, за да се отключи масово разтоварване на доларови позиции.

Това се вижда ясно и в опциите. Търговците започват да затварят бичи позиции в долара, като т.нар. skew се връща към най-ниските си нива за последния месец. Това не означава, че дългосрочната нагласа е напълно обърната, но показва, че пазарът вече не е едностранно позициониран в полза на долара.

Европейският контекст добавя още един слой. По-слабият долар автоматично означава по-силно евро, което облекчава част от инфлационния натиск в еврозоната чрез по-евтин внос на суровини. В същото време обаче това създава натиск върху европейските износители, особено в Германия и Франция, където валутният курс е критичен за конкурентоспособността.

Тук се появява асиметрия. Европа печели от по-ниски енергийни цени и по-силен евро курс в краткосрочен план, но губи част от външната си конкурентоспособност. Това означава, че ефектът не е еднопосочен, а цикличен и зависим от продължителността на текущия режим.

Исторически подобни движения се наблюдават при всяка рязка деескалация. Доларът се засилва в моменти на криза и отслабва при първи сигнал за облекчение. Това се случи по време на пандемията през 2020 г., както и при инфлационния шок през 2022 г. Разликата днес е скоростта. Движенията са по-бързи, защото информацията се пренася моментално, а позиционирането е по-динамично.

Основната теза тук не е, че доларът отслабва, а защо отслабва. Това не е структурна промяна в икономиката на САЩ. Това е реакция на спад в геополитическия риск и съответно в защитното търсене. Ако този риск се върне, логиката ще се обърне също толкова бързо.

Пазарите в момента не избират между растеж и спад. Те избират между страх и облекчение. Доларът е директно отражение на този избор.

И когато актив, който обикновено служи като убежище, започне да губи сила толкова бързо, това рядко е знак за стабилност, а по-скоро за система, която преминава от един режим на риск към друг, без да е достигнала равновесие.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.