Снимка: iStock

Февруари 2026 г. се оказва най-силният месец за американските държавни облигации от една година насам, като доходността по 10-годишните книжа се понижи с 25 базисни пункта и слезе под психологическата граница от 4% за първи път от ноември. Това движение не е изолиран технически епизод, а отражение на по-дълбока пазарна динамика, в която комбинацията от нарастващи глобални рискове, пренастройване на очакванията за растежа и инфлацията и структурната роля на американския дълг като убежище отново поставят пазара на държавни ценни книжа в центъра на вниманието.

Доходността по 10-годишните облигации, която служи като ориентир за ипотечни кредити, корпоративно финансиране и потребителски лихви, спадна с около 0.2 процентни пункта само от края на януари. Индексът на Bloomberg за държавни облигации отчете доходност от 1.5% за месеца, а дългосрочните книжа реализираха ръст от 4%. В пазар с размер над 30 трилиона долара това е значително движение, което сигнализира за реален пренос на капитал към по-сигурни активи.

Контекстът е ключов. През февруари предупреждителните сигнали идваха от различни посоки. Разгръщането на нови инструменти за изкуствен интелект засили опасенията, че бързата автоматизация може да окаже дезинфлационен натиск и да наруши пазарите на труда в средносрочен план.

В същото време геополитическото напрежение в Близкия изток и предупрежденията на президента Доналд Тръмп относно преговорите с Иран добавиха слой на несигурност. Допълнително, пазарът на частен кредит с размер около 1.8 трилиона долара започна да поражда въпроси за скрити рискове и оценъчни изкривявания. Тази комбинация от технологичен, геополитически и кредитен риск създаде условия за класическо бягство към качество.

Въпреки съмненията около политическата турбулентност по време на втория мандат на Тръмп, инвеститорите отново доказаха, че американските облигации остават първостепенно убежище. Размерът, ликвидността и дълбочината на пазара са практически ненадминати. Потокът от около 16.3 милиарда долара към американския държавен дълг през първите два месеца на годината, по данни на EPFR, потвърждава тази теза. Дори в среда на повишени фискални дефицити и политически напрежения, структурната доминация на пазара на Treasuries остава непокътната.

Ралито обаче не е еднозначно тълкувано като начало на нов дългосрочен спад на доходностите. Доходността по двугодишните облигации продължава да се движи в диапазона 3.4%–3.6%, а 10-годишните книжа едва наскоро пробиха долната граница около 4%, в която се задържаха от септември насам. Част от водещите портфейлни мениджъри вече преминават към неутрални позиции, аргументирайки се, че пазарът е изминал значително разстояние за кратък период и при нива около 4% може да последва консолидация.

Основният въпрос остава дали това движение е фундаментално обосновано или е предимно защитна реакция. Инфлацията показва признаци на постепенно охлаждане, но Федералният резерв запази лихвите в диапазона 3.5%–3.75% през януари и пазарът практически не очаква понижение през март. Въпреки това инвеститорите продължават да калкулират поне две намаления до края на годината. Засиленото представяне на петгодишните облигации подсказва, че част от пазара вече оценява сценарий, при който изкуственият интелект оказва по-силен дезинфлационен ефект и създава условия за по-дълбок цикъл на намаляване на лихвите през 2026 г.

Същевременно акциите реагираха по-нервно. Индексът S&P 500 загуби до 1.6% в отделни сесии на фона на технологичните и геополитическите притеснения. Тази дивергенция между акции и облигации подчертава класическата защитна функция на държавния дълг. Когато кредитният риск се преоценява и волатилността в рисковите активи се увеличава, лихвеният риск при държавните книжа става относително по-привлекателен.

В глобален план възходът не се ограничава до САЩ. Световният индекс на държавните облигации отчита четвърти пореден месец на ръст, като особено силно представяне се наблюдава в Япония, където чуждестранните покупки достигнаха второто най-високо ниво в историята. Въпреки това именно американските облигации остават основният бенефициент на защитния поток поради своята ликвидност и мащаб.

В крайна сметка февруарското рали напомня, че въпреки структурните дебати около дълга и фискалната политика, пазарът на американски държавни ценни книжа продължава да функционира като глобален стабилизатор. За по-дълбоко и устойчиво понижение на доходностите ще е необходим ясен икономически катализатор, най-вероятно видимо отслабване на пазара на труда или по-рязко охлаждане на инфлацията. До тогава Treasuries вероятно ще останат в диапазон, подкрепени от защитни потоци, но ограничени от липсата на решаващ фундаментален сигнал.

Февруари не промени режима на пазара. Той просто припомни къде капиталът се връща, когато несигурността се натрупва. И засега това място остава американският държавен дълг.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.