Снимка: iStock

През последната година един от най-интересните експерименти в света на глобалните портфейлни стратегии се развива далеч от шумната AI мания и ежедневната волатилност на индексите. Хенри Невил, мултиактивен портфолио мениджър в Man Group, формулира в края на 2024 г. десет структурни инвестиционни теми за следващото десетилетие и ги обедини в портфейл, който нарече „10 за 10“.

Резултатът до февруари 2026 г. е впечатляващ – девет от десетте залога изпреварват MSCI World, а комбинираният портфейл реализира 52% годишен темп на растеж срещу 22.1% за глобалния индекс. Това не е просто добра година. Това е доказателство, че дългосрочните макро теми могат да бъдат по-печеливши от тактическото преследване на модни сектори.

Стратегията на Невил се основава на десет ясно дефинирани структурни промени: отслабващ долар и по-силно злато, възраждане на ядрената енергетика, възход на японските акции, ръст на глобалните разходи за отбрана, енергийни ограничения, ускорена автоматизация, държавни инвестиции в инфраструктура, увеличаващо се потребление на електроенергия, застаряващо население и разрастване на индийската средна класа.

Тези теми не са краткосрочни търговски идеи, а многогодишни трансформации в глобалната икономика. Именно затова и портфейлът е структуриран чрез „кошници“ от компании, които директно отразяват съответната теза – златни и уранови миньори, енергийни сервизни компании като Halliburton, японски акции и отбранителни компании.

Интересното е, че най-силните печалби идват от сектори, които в продължение на години бяха пренебрегвани. Златото поскъпва с близо 20% от началото на годината и с над 80% на годишна база, а миньорите започват да наваксват изоставането си, при положение че разходите им за добив остават около 1500 долара за унция. Японският пазар, който дълго време беше символ на стагнация, се превърна в една от най-печелившите истории благодарение на корпоративни реформи и подобрена капиталова дисциплина.

Ядрената тема също донесе силни резултати, макар Невил да предупреждава, че в този сегмент има много малко публично търгувани компании и ценовите движения могат да бъдат изкривени. Флагманът Cameco вече се търгува при коефициент цена към печалба от 72 пъти спрямо 44 преди година, което поставя въпроса за оценъчния риск.

Любопитно е отсъствието на директна експозиция към големите AI компании като Alphabet или други хиперскейлъри. Невил аргументира това с промяната в профила на тези компании от „светци на свободния паричен поток“ към фирми, които изискват масивни капиталови разходи за поддържане на AI инфраструктурата. Докато технологичният сектор става по-чувствителен към очакванията и оценките, златодобивните компании тихо подобряват маржовете си. Това е класически пример за ротация от прегрели истории към подценени структурни активи.

Въпреки впечатляващата доходност Невил признава, че десетгодишен портфейл не може да бъде оставен без корекции. Шест от десетте теми вече изглеждат значително по-скъпи, особено Япония, енергетиката и златото. Това не означава автоматичен край на тренда, но изисква по-внимателна алокация. Пазарите рядко се движат линейно и силните движения често водят до фази на консолидация.

На този фон мениджърът обмисля добавянето на две нови стратегически експозиции. Първата са индустриалните метали, особено медта и алуминият, които са директни бенефициенти на електрификацията и инфраструктурния цикъл.

Медта е изправена пред структурен дисбаланс между търсене и предлагане, а електромобилите, мрежовата модернизация и центровете за данни увеличават потреблението ѝ. Втората потенциална добавка е киберсигурността. Секторът е коригирал с около 25% от върховете си и се търгува при около 22 пъти очаквана печалба спрямо историческа средна стойност около 40. Невил скептично гледа на идеята компаниите сами да изграждат AI-базирана киберзащита и смята, че специализираните играчи ще останат ключови.

По-широкият пазарен контекст допълва картината. S&P 500 се движи в тесен диапазон между 6800 и 7000 пункта през 2026 г., а под повърхността се наблюдава силна секторна ротация. Доходността по 10-годишните американски облигации спадна под 4%, което подсказва засилено търсене на защита. В такава среда стратегии, базирани на реални активи и структурни макро тенденции, изглеждат по-устойчиви от чисто технологични залози.

Силата на „10 за 10“ не е в това, че улавя всяка краткосрочна вълна, а в това, че комбинира демография, енергетика, инфраструктура и геополитика в една последователна рамка. Девет от десет успешни залога не означават непогрешимост, но показват дисциплина в избора на теми с дълъг хоризонт. В момент, когато пазарът е обсебен от AI и краткосрочни новини, този подход напомня, че най-силните печалби често идват от структурни трансформации, които се развиват постепенно и изискват търпение.

Истинското изпитание за Невил предстои. Когато оценките се разширят, а първоначалните теми станат консенсус, дисциплината в ротацията ще бъде решаваща. Добавянето на индустриални метали и киберсигурност не е отстъпление от първоначалната стратегия, а нейна еволюция. Ако първата фаза на портфейла беше за идентифициране на подценени структурни истории, втората фаза ще бъде за управление на оценъчния риск.

Пазарите рядко възнаграждават догмата. Те възнаграждават адаптивността в рамките на последователна теза. Именно това прави „10 за 10“ повече от маркетингово упражнение и го превръща в реален тест за това дали дългосрочните макро идеи могат да надживеят краткосрочния шум.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.