Снимка: iStock

Ако до вчера изкуственият интелект беше възприеман като универсален катализатор за безпрецедентен корпоративен оптимизъм, днес същата тази технология се трансформира в основен източник на системен смут за Уолстрийт. Наблюдаваната така наречена „търговия на страха“ не е просто поредната дневна волатилност, а е дълбок симптоматичен разрез на пазарната психика, която започва да осъзнава дефлационната и деструктивна сила на алгоритмите. Този епизод е едновременно сигнал и предупреждение, че в стремежа си към безкрайна ефективност, корпоративна Америка може би финансира инструментите, които ще обезсмислят собствените ѝ бизнес модели. 

Игнорирайки дългосрочните фундаменти, инвеститорите преминаха в режим на превантивна капитулация, заличавайки над 13 процента от стойността на International Business Machines Corp. за броени часове — най-драматичният еднодневен срив за компанията от октомври 2000 година насам. Макар че поводът беше съобщението на стартъпа Anthropic, че техният модел Claude Code вече може да модернизира древния, но критичен за банковата система език COBOL, по-интересното е колко бързо тази новина инфектира целия пазар. Вълната от разпродажби помете доставчици като DoorDash и гиганти в разплащанията като Mastercard и American Express, губейки между 4 и 6 процента, доказвайки, че пазарът не реагира на текущи финансови отчети, а на промяната в дългосрочния наратив.

В среда на изключително високи оценки и натрупана дългова инерция, този рязък трус беше допълнително катализиран от един провокативен, макар и изцяло фиктивен доклад на бутиковата фирма Citrini Research. Описвайки хипотетичен сценарий за 2028 година, в който автономните AI агенти заобикалят таксите на картовите оператори и сравняват цените на доставките до стотинка, авторите въведоха концепцията за „призрачен БВП“ — състояние, при което корпоративните печалби и продуктивността растат благодарение на автоматизацията, но масовите уволнения на служители с бели якички сриват потреблението. Това променя изцяло психологическата рамка, премествайки фокуса от технологичната еуфория към суровата макроикономическа реалност на намаляващото потребителско търсене.

Още по-тревожен е фактът, че реакцията на фондовите борси илюстрира класически емоционален заряд, при който страхът от пропуснати ползи (FOMO) рязко мутира в страх от технологично остаряване. Както предупреждава авторът Насим Талеб, инвеститорите масово подценяват структурните рискове и надценяват устойчивостта на софтуерния сектор, който навлиза в изключително крехка фаза. Участниците на пазара действат на принципа „стреляй първо, задавай въпроси после“, защото болката от това да останеш инвестиран в компания, чиито услуги са заменени от бърз алгоритъм, е много по-голяма от риска да пропуснеш няколко процента потенциален ръст.

За разлика от класическите рецесии, предизвикани от лихвени шокове или свиване на кредитирането, настоящата динамика зловещо напомня на радикалната деструкция по време на ранната интернет ера или индустриалните трансформации преди век. Когато парадигмата се сменя, дори компании с огромни мрежови ефекти могат да загубят своето конкурентно предимство за месеци, а не за десетилетия. Това не е просто технологичен цикъл, а пренаписване на самото определение за корпоративна стойност, при което бариерите за навлизане в индустрии като програмирането, логистиката и финансите клонят към нула.

Търсейки убежище от тази внезапна технологична ентропия, институционалният капитал осъзнава ключовата теза: историята тук не е в самия хипотетичен сценарий за 2028 година или в конкретните възможности на един езиков модел днес, а в срутването на илюзията за безопасност. Зад тези червени цифри на екраните стои рискът, че цели бизнес империи са изградени върху презумпцията за човешко посредничество и транзакционни такси — концепции, които изкуственият интелект е програмиран структурно да елиминира.

В следващите тримесечия пазарът ще трябва да реши дали сме свидетели на временна психологическа свръхреакция, породена от литературен експеримент, или наблюдаваме първите реални структурни пукнатини в дигиталната икономика. Инвеститорите ще преценяват много по-внимателно не само кой създава изкуствения интелект, но и кой ще бъде неговата първа макроикономическа жертва. В крайна сметка, графиката на цените винаги капитулира пред скоростта на иновацията, а пазарът наказва безмилостно тези, които бъркат временното предимство с вечен монопол.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.