Снимка: iStock

След десетилетие на затишие и периодично инжектиране на ликвидност, ехото на 2008 година отново отеква по коридорите на Уолстрийт, но този път не като историческа справка, а като активно предупреждение за натрупване на системен риск. Коментарите на главния изпълнителен директор на JPMorgan Chase & Co. Джейми Даймън относно ожесточената конкуренция във финансовата индустрия не са просто критика към останалите играчи, а ясен симптом за късната фаза на настоящия икономически подем. Когато лидерът на най-голямата и най-печеливша американска банка открито заяви, че вижда паралели с годините преди Голямата рецесия, това изисква дълбоко преосмисляне на макроикономическата рамка, в която оперираме.

Въпреки че ликвидната вълна през последните тримесечия повдигна всички лодки на пазара, вграждайки усещане за непогрешимост сред кредиторите, фундаменталната реалност започва да се пропуква под тежестта на прекомерните амбиции. Даймън съвсем директно посочва, че в стремежа си да генерират по-високи нетни лихвени приходи (NII), някои финансови институции прибягват до поемане на необмислени рискове – поведение, което зловещо напомня динамиката от 2005, 2006 и 2007 година. JPMorgan, от своя страна, отказва да участва в тази надпревара към дъното на кредитните стандарти, предпочитайки да запази баланса си защитен предвид неизбежното влошаване на качеството на активите в бъдеще.

Още по-тревожен е фактът, че този задаващ се обрат в кредитния цикъл `` се случва на фона на мащабни структурни промени, движени от навлизането на изкуствения интелект. Всяка технологична революция създава както безпрецедентна стойност, така и значителни дислокации, а скорошните пазарни разпродажби, свързани със страховете около изкуствения интелект, показват колко крехко е доверието на инвеститорите. Изненадата при всяко пречупване на цикъла обикновено идва от най-неочаквания сектор, като този път софтуерната индустрия може да се окаже уязвимото звено, принуждавайки банките да преразгледат изцяло своите модели за оценка на риска.

Търсейки убежище в познати наративи, пазарната психология в момента осцилира между страха от пропуснати ползи (FOMO) и нарастващата умора от непрекъснатите технологични обещания. Емоционалният заряд създава илюзия за имунитет срещу класическите икономически гравитационни сили, но както сривът на автокредитора Tricolor Holdings и доставчика First Brands Group миналата година показаха, появата на една проблемна компания в портфейла рядко е изолиран инцидент. Инвеститорите са изправени пред когнитивен дисонанс, опитвайки се да съвместят еуфорията от иновациите с все по-видимите сигнали за кредитно напрежение.

За разлика от предишни кризисни епизоди, днес системата изглежда по-капитализирана, но човешката природа и склонността към стадно поведение остават непроменени. Точно както в ерата на дотком балона или по време на ипотечната експанзия, периодите, в които конкурентите пренебрегват логиката в преследване на краткосрочни маржове, неизбежно водят до болезнено прочистване на пазара. Позицията на JPMorgan като институция, която се подготвя да спечели в 75 от 100 възможни сценария за развитие на AI технологиите, отразява една зряла стратегия на претеглен риск срещу сляпата надежда, доминираща в по-малко опитните корпоративни бордове.

Игнорирайки повърхностните дебати за това кой ще наследи управлението на банката в идните години, участниците на пазара трябва да осъзнаят основната теза: историята тук не е фактът на едно изказване, а неговото значение като сигнал за смяна на пазарния режим. Истинската новина не се крие в конкретните числа или спекулации, а в промяната на колективното настроение и осъзнаването, че дълговата инерция не може вечно да компенсира лошите кредитни решения.

Глобалният капитал ще трябва да реши дали да продължи да танцува, докато музиката все още свири, или тихо да започне да се насочва към изходите преди ликвидността да пресъхне. Инвеститорите ще преценяват внимателно всяка следваща стъпка, тъй като цикълът навлиза в нов, много по-селективен етап, в който оцеляването няма да зависи от агресивното разширяване, а от способността да се избягват фаталните грешки на мнозинството. В крайна сметка, графиката на риска винаги следва психологията на алчността, а не обратното.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.