Снимка: Istock

Европа рядко преживява момент, в който паричната политика и фискалната експанзия се движат едновременно в една посока. Днес обаче се оформя точно такава конфигурация – и тя не е просто циклична, а институционална.

Спекулациите около евентуално по-ранно оттегляне на Кристин Лагард преди края на мандата ѝ през 2027 г. идват в изключително чувствителен момент. Инфлацията в еврозоната се понижи до 1.7% през януари – под целта на ЕЦБ. Това автоматично засилва очакванията за понижаване на лихвите още през март. В нормална среда подобни данни биха били просто част от паричния цикъл. В настоящата среда те се преплитат с политическа динамика.

Ако Лагард действително напусне по-рано, въпросът няма да бъде само кой ще я наследи. Въпросът ще бъде кой ще контролира рамката на следващия цикъл. Твърденията, че подобен ход би позволил на Еманюел Макрон да повлияе върху избора на наследник преди края на собствения си мандат, превръщат паричната политика в геополитически инструмент. Еврозоната никога не е била напълно изолирана от политиката. Но усещането за стратегическо позициониране около ЕЦБ създава нов слой несигурност.

Пазарите реагираха логично. Волатилността при еврото се повиши, а облигационните пазари отчетоха напрежение. Това не е паника. Това е чувствителност към институционална стабилност. Централната банка е котва. Всяка несигурност около котвата автоматично увеличава премията за риск.

Паралелно с това Германия движи съвсем различна, но не по-малко структурна история.

Берлин активира инфраструктурния и климатичен фонд на стойност 500 милиарда евро. Това не е обикновен стимул. Това е стратегическа фискална инжекция в момент, когато Европа дълго време бе дефинирана от бюджетна сдържаност. Проучване на Bank of America показва, че 74% от инвеститорите са оптимисти относно растежа, подкрепен от държавните разходи в Германия. Това е рязка промяна в настроенията.

Реакцията на пазара вече се вижда. Bayer нарасна с 7.4% след корпоративни развития и споразумението по съдебни дела за 7.25 милиарда долара. Mercedes-Benz добави 2.1% на фона на стабилни резултати и очаквания за индустриална подкрепа. Капиталът се насочва към компании със стабилен паричен поток и ясна връзка с държавната индустриална политика.

Но не всичко е еднопосочно. BASF продължава да изпитва натиск заради високите производствени разходи в Германия, въпреки понижаващите се цени на газа. Това подчертава структурния проблем на европейската индустрия – енергийна конкурентоспособност и регулаторна тежест.

Така се оформя интересен парадокс. От едната страна стои ЕЦБ с възможен лидерски преход и очакван цикъл на понижение на лихвите. От другата страна е Германия с агресивен фискален импулс. Паричната политика омекотява. Фискалната политика ускорява.

Исторически подобна комбинация създава краткосрочен растежен импулс, но поставя въпроса за средносрочната устойчивост. Европа дълго време страдаше от липса на координация. Сега рискува обратното – синхрон без достатъчна институционална яснота.

Инвеститорите днес залагат на „сигурни парични потоци“ и решаване на стари проблеми. Сетълментът на Bayer, стабилните автомобилни резултати, инфраструктурните поръчки – това са познати истории. По-голямата неизвестност е институционалната архитектура.

Ако лидерството в ЕЦБ бъде възприето като политически инструмент, премията за риск ще остане повишена независимо от инфлационната динамика. Ако германската фискална експанзия доведе до по-дълбока интеграция на европейските капиталови пазари, ефектът може да бъде структурно положителен.

Европа се намира на кръстопът между дисциплина и експанзия. Не между растеж и рецесия, а между институционална стабилност и политическа ротация. Пазарите в момента избират оптимизма, но наблюдават внимателно кой държи кормилото.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.