Снимка: Istock

Падането на Bitcoin към зоната около 67 000 долара не е просто ценово движение, а симптом на по-дълбока смяна на режима на пазара, която се развива постепенно от месеци и сега става видима в концентрирана форма. Това е най-ниското ниво от октомври 2024 г. и идва след спад от над 45% спрямо историческия връх, с което на практика се заличават всички натрупани печалби от периода на еуфория около втория мандат на Доналд Тръмп и очакванията за „крипто-благоприятна“ политика. Историята тук не е самото ниво, а фактът, че пазарът окончателно се отдалечава от политическия наратив и се връща към фундаменталната си природа – силно зависима от ликвидност, позициониране и психология.

Ключовият структурен елемент в този спад са ETF-ите върху биткойн, които вместо да действат като стабилизатор, се превръщат в източник на инерционен натиск. Данните, цитирани от 10X Research, сочат средна цена на придобиване около 90 000 долара за значителна част от ETF инвеститорите, което означава, че голям обем капитал е „под водата“. В подобна среда всяко покачване се посреща не с ново търсене, а с желание за изход, а това прави дъната нестабилни и трудни за формиране. Сходна динамика се наблюдава и при Ethereum ETF-ите, където инвеститорите са средно с около 31% загуба, което допълнително подкопава апетита за нови алокации от страна на институционални играчи.

Макрорамката допълва натиска. Коментарите на американския финансов министър Scott Bessent, че правителството няма правомощия да изкупува биткойн или други криптоактиви, сложиха край на остатъчните очаквания за някаква форма на „държавна задна линия“. За пазар, който в последните години често е бил поддържан от усещането, че при екстремни движения ще се появи институционален или политически купувач, това е важен психологически удар. Биткойн отново е оставен сам на пазарната си логика – без имплицитна защита и без макро оправдание, различно от спекулативното търсене.

Към това се добавя и по-широкият контекст на затягащи се финансови условия. Номинацията на Кевин Уорш за председател на Федералния резерв се възприема като ястребов сигнал за паричната политика, а криптопазарът традиционно реагира остро на всяко очакване за по-високи или по-дълго задържани лихви. Спадът от около 22% от началото на годината и четвъртият пореден месечен спад през януари не са случайни – те са отражение на постепенна, но последователна ерозия на ликвидността и на склонността към риск.

Психологическият слой на историята е особено показателен. Предупреждението на Michael Burry за потенциална „смъртоносна спирала“ може да звучи драматично, но резонира с настроението на пазара, защото попада в момент, когато биткойн все по-трудно защитава тезата си като хедж срещу обезценяване. Съпоставката със златото, което също е под натиск, но в значително по-умерен мащаб, подсказва, че инвеститорите започват да правят по-ясно разграничение между активи със спекулативна природа и такива с дълбоко вкоренена роля в портфейлите.

Историческата аналогия е по-близо до периодите след спукването на спекулативни балони, отколкото до класически корекции в бичи пазар. Когато пазарът премине от фаза на „разказ“ към фаза на „оценка на щетите“, цената спира да бъде водещият индикатор, а се превръща в следствие от позициониране, принудителни продажби и липса на ново търсене. Именно затова аргументът, че дъното може все още да не е достигнато, звучи по-скоро като трезва оценка, отколкото като песимизъм.

В по-широк смисъл текущото движение на биткойн е огледало на глобалния режим: по-малко ликвидност, по-малко толеранс към разкази без паричен поток и по-висока цена на грешките в тайминга. Рискът се промъква не в заглавията, а в детайлите – в средната цена на придобиване, в изтощеното доверие и в липсата на нови маргинални купувачи – и именно там се решава дали този спад е просто още един етап или началото на по-дълъг период на структурна адаптация.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.