Снимка: iStock

Парадоксът на благородните метали често се крие в това, че колкото по-бързо се изкачват към върха, толкова по-неустойчива става основата, върху която стъпват. Среброто, често наричано „златото на бедните“, напомни на пазарните участници за своята двойствена природа – на индустриален компонент и на силно волатилен спекулативен актив. Спадът от 17% в рамките на една сесия не е просто техническа корекция, а болезнено приземяване след историческия полет, който отведе метала до нива над 90 долара за унция в края на януари. Това движение илюстрира класическия механизъм на пазарното изтощение, при който липсата на нови купувачи на върха превръща всеки опит за стабилизация в удобен момент за излизане от позиции. Когато цената се отдалечи твърде много от своите фундаментални средни стойности за твърде кратко време, гравитацията неизменно се завръща, често под формата на ликвидационна каскада.

Вграждайки последните данни в по-широкия контекст, виждаме как крехкото равновесие се пропуква под тежестта на изтъняващата ликвидност. Въпреки че среброто успя да възстанови част от загубите си в началото на седмицата, четвъртък донесе студен душ, който свали котировките до 76.99 долара. Този срив е симптом на по-дълбок проблем – умората на инвеститорите и пренасищането с ливъридж в деривативните инструменти. Масовите притоци в ливъридж ETF-и и агресивното купуване на кол-опции създадоха изкуствено напрежение, което сега се освобождава със същата интензивност, с която бе натрупано. Пазарът не просто реагира на цифри; той реагира на усещането, че цикълът на „лесните печалби“ е достигнал своята точка на пречупване, оставяйки след себе си вакуум в търсенето.

Вниманието се насочва към Вашингтон и сигналите, идващи от Белия дом по отношение на бъдещето на Федералния резерв. Номинацията на Кевин Уорш и коментарите на президента Тръмп за лихвените нива внасят елемент на политическа несигурност в паричната политика, което по правило би трябвало да подкрепя благородните метали. Парадоксът тук е, че докато фундаменталната логика подсказва подкрепа при по-ниски лихви, психологията на пазара в момента е заета с „чистене на къщата“. Страхът от волатилност в краткосрочен план надделява над оптимизма за средносрочните лихвени облекчения. Инвеститорите се намират в етап, в който сигурността на кеша започва да изглежда по-привлекателна от потенциалния растеж на активи, които губят 10-15% от стойността си за часове.

Настоящата ситуация силно напомня на спукването на технологичните балони или на прегряването на стоковите пазари през 2011-2012 година. Тогава, както и сега, среброто поведе парада на волатилността, показвайки, че е далеч по-чувствително към промените в настроенията от златото. Малкият обем на пазара на сребро в сравнение с този на златото действа като усилвател – в добри времена той изтласква цените до небесата, но при паника превръща изхода в тясно гърло на бутилка. Историята показва, че след подобни „вертикални“ спадове, доверието се възстановява трудно и често изисква дълъг период на консолидация, преди да се формира нов устойчив тренд.

Още по-тревожен е фактът, че слабостта при благородните метали започва да се прелива и към индустриалните суровини. Медта, която често се възприема като барометър за глобалното икономическо здраве, също отстъпи под натиска, падайки под психологическата граница от 13 000 долара за тон. Това подсказва, че разпродажбата не е изолирано събитие, а е част от по-мащабно пренастройване на риска при активите с реална стойност. Колективното настроение на пазара в момента може да се опише като „изчакване и наблюдение“, където еуфорията от януари е заменена от предпазливост и съмнение в способността на централните банки да контролират инфлационните очаквания без да предизвикат пазарни трусове.

Тук не е процентът на спад, а промяната в психологическия режим на участниците. Ако доскоро всеки спад се възприемаше като възможност за покупка (buy the dip), сега той се разглежда като предупреждение за изход. Психологическата граница от 70 долара за унция сребро се превръща в нов демаркационен вал – преминаването под нея би означавало навлизане в територия, която пазарът не е посещавал от месеци, и би задълбочило нежеланието за поемане на риск в целия спектър от активи. Пазарът на метали в момента е огледало на общата несигурност, в която старата парадигма на постоянен растеж се сблъсква с реалността на ограничената ликвидност и геополитическите неизвестни.

В крайна сметка цикълът навлиза в нов етап, в който инвеститорите ще трябва да преценяват дали среброто е загубило своя блясък или просто преминава през необходимо пречистване от спекулативния излишък. Историята на пазарите ни учи, че цената винаги намира начин да накаже нетърпението, докато търпеливият капитал изчаква утаяването на емоциите. Пазарът не търси съвършенство в данните, а устойчивост в доверието, която в момента е сериозно разклатена.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.