Снимка: iStock

Парадоксът на днешния пазарен цикъл се крие в това, че институциите, създадени да бъдат стълбове на предвидимостта, често се оказват в епицентъра на най-голямата несигурност. Подготовката на администрацията на Тръмп да номинира Кевин Уорш за следващ председател на Федералния резерв не е изненадващ ход за тези, които следят внимателно пулса на Вашингтон, но тя е ясен симптом за настъпваща смяна на режима. Тук не става дума само за смяна на името на табелката в сградата „Eccles“, а за фундаментален опит да се помири историческият консерватизъм на централната банка с популисткия стремеж към по-ниски лихви. Уорш, който беше част от управителния съвет по време на финансовата криза от 2008 година, сега се завръща не като бунтовник, а като фигура, която трябва да легитимира една нова, по-гъвкава версия на монетарната власт. Данните за пазарната реакция — спад в акциите и ръст в доходността по държавните облигации — подсказват, че инвеститорите виждат в това назначение не толкова обещание за лесни пари, колкото риск от политизиране на макроикономическия фундамент.

В контекста на глобалната ликвидност, светът в момента се намира в деликатна фаза на преход, където инфлационните очаквания са привидно овладени, но структурните дефицити в САЩ изискват постоянно ниски разходи по обслужване на дълга. Изборът на Уорш е стратегически ход, насочен към премахване на триенето между Министерството на финансите и Фед. Самият факт, че един доскорошен „ястреб“, известен със скептицизма си към безкрайното раздуване на баланса на Фед, сега публично подкрепя по-бързи съкращения на лихвите, разкрива психологическата умора на системата от досегашния модел на Джером Пауъл. Инвеститорите усещат този нюанс и техният страх не е свързан с личността на Уорш, а с потенциалното размиване на границите между политическата целесъобразност и икономическата необходимост. Ако Фед загуби своята независимост в очите на глобалните притежатели на облигации, премията за риск върху щатския дълг ще започне да се покачва, независимо кой е начело.

Подобни моменти ни връщат към началото на 70-те години и ерата на Артър Бърнс, когато натискът от Белия дом доведе до „изпускане“ на инфлационния дух от бутилката. Днес ситуацията е различна заради дълбочината на финансовите пазари, но механиката на влияние остава същата. Номинацията на Уорш е едновременно признание за неговия опит по време на цикъла от 2008-2011 г. и опит да се използва този авторитет за прокарване на политики, които пазарът иначе би сметнал за твърде рискови. Истинската новина тук не е самият факт на избора, а неговото значение като опит за институционално овладяване на централната банка чрез фигура, която едновременно познава правилата и е готова да ги пренапише.

Търсейки смисъла зад кулисите, не можем да пренебрегнем и геополитическия ъгъл. В свят на нарастваща конкуренция с Китай и пренареждане на търговските вериги, Тръмп търси председател на Фед, който разбира „прагматичния монетаризъм“ — концепция, която Уорш защитава. Това означава централна банка, която реагира по-малко на теоретични модели и повече на реалните сигнали от пазара на труда и суровините. Още по-тревожен за краткосрочната стабилност обаче е политическият блокаж в Сената, воден от Том Тилис. Заплахата за блокиране на всички номинации заради разследванията около ремонта на централата и показанията на Пауъл добавя слой на институционален хаос, който пазарите обикновено наказват с волатилност.

Оставени без избор, инвеститорите ще трябва да преценяват номинацията през призмата на доверието. Пазарната психика в момента е раздвоена между еуфорията от обещаните данъчни облекчения и страха от ерозия на институционалните противотежести. Уорш притежава интелектуалния капацитет да навигира в тези води, но неговото предизвикателство ще бъде да убеди скептиците, че подкрепата му за ниски лихви е икономически обоснована, а не политически поръчана. В крайна сметка, историята тук не е фактът на номинацията, а пречупването на дългогодишния тренд на технократска независимост в името на националния икономически дневен ред.

Цикълът на монетарната политика влиза в нов етап, където границите между фискално и монетарно ще стават все по-неясни. Пазарът ще трябва да реши дали приема Уорш като гарант за стабилност или като проводник на промяна, която носи дългосрочни инфлационни рискове. В тази среда на повишаващо се напрежение, инвеститорите вероятно ще търсят убежище в реални активи и по-кратки дюрации, докато прахът около Вашингтон не се улегне. Историята на финансовите пазари често се пише не от самите цифри, а от способността на водещите фигури да запазят доверието в системата, когато самата система се подлага на основен ремонт.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.