Снимка: iStock

Едва ли има по-деликатен момент за Федералния резерв да вземе решение от това първо заседание за 2026 г., защото на пръв поглед то изглежда напълно рутинно, а в дълбочина е натоварено с политически, пазарни и психологически напрежения, каквито рядко съвпадат в една точка. Почти никой не очаква изненада по отношение на самото ниво на лихвите – диапазонът 3.5%–3.75% вече е приет от пазара като „дефолтната настройка“, а вероятността за пауза, измерена през фючърсите на CME, е почти пълна. И точно това прави решението толкова интересно: когато цената е известна, вниманието се измества изцяло към думите, нюансите и сигналите, които Фед ще изпрати за това как вижда света оттук нататък.

Формално погледнато, централната банка се намира в сравнително удобна позиция. Инфлацията не е победена, но и не е извън контрол. Показателят, който Фед следи най-внимателно – PCE – остава над целта от 2%, но се движи в диапазон, който позволява търпение. Трудовият пазар, който беше основният аргумент за трите понижения на лихвите през втората половина на 2025 г., в последните данни изглежда по-стабилен, отколкото мнозина очакваха. Безработицата дори леко се понижи, а макар ръстът на новите работни места да е скромен, той е достатъчен, за да даде на Фед оправдание да каже, че политиката е „на добро място“. Това изречение, повтаряно от няколко регионални президенти на Фед, е ключът към паузата – то означава не комфорт, а баланс между рискове.

Но този баланс вече не е чисто икономически. Над заседанието витае въпросът за независимостта на Фед по начин, който не сме виждали от десетилетия. Съдебните спорове около опита на президента Тръмп да отстрани член на борда, разследването срещу Джером Пауъл и предстоящото обявяване на негов наследник превръщат всяка дума от пресконференцията в потенциално политически сигнал. Дори ако политиката не се променя, контекстът ѝ вече е различен. Пазарите ще слушат не толкова какво ще направи Фед, а доколко Фед звучи като институция, която продължава да взема решения единствено на база данни, а не под натиск.

Именно тук се крие големият риск за пазарите. При стабилни лихви и рекордно скъпи активи всяка промяна в тона може да има ефект, несъразмерен на реалната икономическа промяна. Ако Пауъл подчертае, че следващите решения ще бъдат „meeting by meeting“ и избегне всякакъв ангажимент за по-нататъшни понижения, това ще се прочете като сигнал, че лихвената подкрепа няма да бъде автоматична. В среда, в която акциите вече се търгуват с високи оценки, подобно послание може да охлади апетита към риск, дори без реална промяна в политиката. Обратно, дори лек намек, че Фед е склонен да ускори пътя към по-ниски лихви – например чрез акцент върху рисковете за растежа или върху забавянето на инфлацията – може да бъде възприет като зелена светлина за нова вълна от риск он поведение.

Допълнителен пласт в тази картина е темата за продуктивността и изкуствения интелект. Фед традиционно реагира бавно на структурни промени, но вече не може да игнорира факта, че ръстът на производителността в последните тримесечия е необичайно висок. Дали това е цикличен ефект или началото на по-дълбока трансформация, е въпрос без ясен отговор. Ако AI наистина започне да повишава потенциалния растеж, това би означавало, че икономиката може да понесе по-ниски лихви без инфлационен натиск. Но същевременно съществува и рискът от дислокации на пазара на труда, които да се проявят със закъснение. За Фед това е минно поле: твърде ранен оптимизъм може да се окаже грешка, но игнорирането на структурните промени също носи цена.

Затова тази вечерното решение е по-малко за самите лихви и повече за рамката, в която Фед вижда 2026 г. Ако централната банка успее да убеди пазарите, че контролира наратива и остава независима, паузата ще бъде възприета като стабилизиращ фактор. Ако обаче в комуникацията се усети несигурност, вътрешно разцепление или политически натиск, ефектът може да бъде точно обратният – повишена волатилност при активи, които вече са оценени за перфектен сценарий.

Парадоксът е, че Фед влиза в 2026 г. с по-малко инструменти, отколкото изглежда. Лихвите вече са понижени, балансът остава огромен, а политическата среда е по-враждебна от всякога. Това означава, че всяка дума тежи повече. Днешното решение вероятно няма да промени нищо на хартия, но може да промени много в очакванията. А в пазарна среда, в която цените са функция не толкова на текущата реалност, колкото на бъдещите обещания, именно очакванията са истинският инструмент на паричната политика.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.