Снимка: Istock

Идеята, че „биткойнът е скъп“, обикновено идва от една зрителна измама: хората виждат номинална цена около 90 хиляди долара и автоматично я сравняват с минали върхове, без да преведат тази цена през реалния свят, през алтернативите и през ролята, която пазарът постепенно му приписва. Днес той стои около 89–90 хиляди долара. Това не е малко число, но номиналното число почти никога не е правилната мерна единица за „евтино“ или „скъпо“ в режим на парична фрагментация, при който златото е на исторически крайности, а доверието към дълг и валути се ценообразува все по-нервно.

Най-чистият начин да се види дали биткойнът „се е надценил“, е да се сравни не с долари, а със стока, която сама по себе си е мерна единица за недоверие към системата. Златото свърши тази работа десетилетия наред и именно затова сравнението между тях е по-смислено от ежедневните етикети „старо убежище“ и „ново“. На 24 януари 2020 биткойнът затвори около 8 445 долара, а златото – около 1 571 долара за тройунция. Това означава, че един биткойн тогава „купуваше“ грубо 5 тройунции злато – светът още не беше започнал да го цени като резервна идея, а повече като експеримент с цена. На 24 януари 2022 биткойнът беше около 36 656 долара. Златото в същия период беше около 1 830–1 845 долара за тройунция. Тук вече говорим за почти 20 тройунции злато за един биткойн – огромна промяна за две години, която съвпадна с институционализацията на разказа и с ерата, в която парите станаха политически инструмент, а не само счетоводна единица.

И сега идва неприятната за мантрата „скъп е“ подробност: при днешна цена на златото около 4 989 долара за тройунция, биткойнът пак купува приблизително 18 тройунции. В златни мерни единици той не изглежда като актив, който е „избягал“ в нова вселена през 2026; изглежда по-скоро като актив, който е изконсумирал голямата си първоначална преоценка между 2020 и 2022, след което е останал в близка орбита спрямо златото, докато самото злато е направило драматичния ход нагоре. Това е важна психологическа рамка: когато едното „убежище“ лети, а другото не губи относителна сила спрямо него, тогава разговорът за „прекалено скъпо“ вече не е толкова очевиден.

Тук обаче е честно да се каже и обратното, защото иначе анализът се превръща в лозунг. Ако вместо злато вземем енергията като мерна единица – петролът и газът са най-подходящи – картината не изглежда „евтина“. През януари 2022 цената на американския петрол в Къшинг е около 84.48 долара за барел в началото на седмицата на 24 януари. Днес пазарът е около 60 долара за барел в средата на януари 2026. При такъв превод биткойнът купува много повече барели, отколкото тогава, което означава, че спрямо суровинната енергия той изглежда по-скъп. Същото важи и за природния газ: на 20 януари 2026 спот цената в Хенри Хъб е около 4 долара за милион британски топлинни единици. През седмицата на 24 януари 2022 е около 4.20 долара в началото на периода. Тоест и тук, в енергийна мерна единица, биткойнът не изглежда „свит“.

И точно това е същината, която повечето коментари пропускат: биткойнът не е евтин или скъп „по принцип“; той е евтин или скъп спрямо ролята, която му се приписва. Ако го мериш като дигитална суровина, която трябва да купува енергия, той в момента изглежда натегнат. Ако го мериш като конкурираща форма на резервно доверие – тоест като актив, който съществува именно заради недоверие към дълга, към политизираните валути и към правото на произвол в паричната архитектура – тогава фактът, че той е в порядък около една десета от оценяваната стойност на златото в света, започва да тежи повече от това дали е купил 200 или 1 200 барела петрол. Историческата аналогия тук не е „кой ще победи“, а как пазарите прехвърлят доверие: златото стана гигант не защото е продуктивно, а защото е без контрагент; биткойнът играе същия мач, но още не е получил институционалната тежест на векове навик.

Пазарът обаче е машина за страх, не за философия. В моменти на стрес той продава най-лесно продаваемото, а после рационализира. Затова биткойнът може да изглежда „скъп“ в спокойствие и да бъде наказан в паника, без това да е противоречие. Разликата е, че когато активът започне да се държи като резервен слой, цената му все по-често се определя не от средния участник, а от пределния купувач, който търси именно недългова форма на стойност, и от пределния продавач, който е все по-нежелан да продава в нормална среда. Посоката е ясна, моментът – не: биткойнът става все по-малко история за „висока цена“, и все повече история за това дали светът ще приеме, че резервната функция може да съществува и извън метал и извън държава.

Когато сравняваме биткойна с Tesla, най-лесната грешка е да ги поставим в един и същи „клуб на големите“, сякаш еднаквата пазарна стойност означава еднаква природа. При биткойна стойността е резултат от това колко капитал иска да влезе в ограничено, предвидимо предлагане, без управител, без баланс, без обещание и без контрагент; при Tesla стойността е функция на очакванията към бъдещи приходи, маржове, конкуренция, регулации и изпълнение. В единия случай рискът е технологичен и политически, но протоколен – заложен в правилата и инфраструктурата; в другия рискът е корпоративен – заложен в решенията на ръководството, в цикъла на индустрията и в променливата цена на капитала. На хартия и двете могат да изглеждат „еднакво големи“, но в дълбочина те са два различни вида залог: Tesla е концентрирана история, биткойнът е децентрализирана функция.

Точно тук се появява нюансът за „евтиното“ и „скъпото“. При Tesla, ликвидността е вградена в самата ѝ природа – свободният оборот на акциите е постоянен, производният пазар е огромен, а индексната подкрепа създава механична база от купувачи и продавачи. При биткойна свободният оборот е по-скоро социален и поведенчески феномен: част от монетите са изчезнали завинаги, друга част са заключени стратегически, трета част просто не се движи при нормални условия. Затова „пазарна стойност“ подвежда, ако се чете като обем, който може да бъде купен или продаден без последствия. При биткойна пределният купувач често се сблъсква с нежелание за продажба, а това прави цената много по-чувствителна към малки промени в търсенето, отколкото изглежда на пръв поглед. Парадоксът е, че колкото повече активът се институционализира, толкова по-малко става „лесен за купуване“ в големи количества без цената да реагира, защото собствеността става по-„лепкава“ и по-дългосрочна.

Тезата за изгубените биткойни не е легенда, а структурен фактор, който директно променя икономиката на предлагането. Не е нужно да се фиксира едно единствено число, за да се разбере логиката: дори консервативното допускане, че значим обем от ранни монети няма да се върне на пазара, означава, че реално търгуемият обем е по-малък от „официалния“. Това превръща биткойна в актив, който с времето става по-оскъден не само по протокол, но и по поведение. При Tesla обратното е вярно: компанията може да увеличава капитала си, да издава нови акции, да използва дълг, да променя структурата си. Това не е критика, а разлика в природа. Едното е жив организъм, който може да се адаптира и да се финансира; другото е дигитален актив с твърди правила, при който „разширяване на предлагането“ не е корпоративно решение, а невъзможност.

Следващият пласт е преносът на стойност, където биткойнът започва да изглежда не като „младо злато“, а като различен инструмент. Златото е върховен символ на доверие, но е тежко, трудно преносимо и в крайни политически режими исторически е било уязвимо към контрол, ограничения и конфискации. Биткойнът няма физическо присъствие, което да бъде спряно на граница, няма нужда от трезор, няма логистика, няма посредник по дефиниция. В периоди на политическа несигурност това не е философска екстра, а практическа функция: възможността стойността да бъде преместена бързо и дискретно, без да се разчита на физическо пренасяне или на институционално разрешение, е качествено различно предимство. Точно поради тази причина сравненията, които остават само при „волатилен срещу стабилен“, пропускат най-важното – стабилността на златото е стабилност на цената, но преносимостта на биткойна е стабилност на действието.

Има и още един неудобен детайл, който усилва тази логика: институционалната подкрепа. Не в смисъл на гаранция или защита, а в смисъл на инфраструктура – регулирани продукти, попечителство, счетоводни рамки, достъп през познати канали за големи капитали. Именно тази инфраструктура постепенно превръща биткойна от „актив на ентусиасти“ в актив, който може да бъде държан като стратегическа експозиция, без да изисква от институциите да нарушават собствените си правила за управление на риск. Това не премахва риска, но променя качеството му: рискът става по-малко свързан с достъпа и повече свързан с режима на доверие – дали светът ще третира този актив като слой на резервна стойност или ще го върне обратно в категорията „спекулация“. И тук се появява асиметрията: златото вече е в почти всички резервни логики, които го искат; биткойнът все още е в процес на „узряване на идентичността“, което означава, че неговата оценка не е само цена, а оценка на ролята.

Сравнението с Tesla помага именно защото показва разликата между „ликвидна история“ и „протоколна оскъдност“. Tesla може да бъде прекрасна компания и да бъде наказана от цикъла; може да има огромна ликвидност и да преживее дълги периоди на пренареждане на очакванията. Биткойнът няма приходи и няма маржове, но има един-единствен фундамент, който финансовите пазари разбират инстинктивно: ограничено предлагане без контрагент. Когато към това се добавят преносимостта на стойността и постепенното институционално узаконяване на достъпа, става ясно защо тезата „скъп е, защото е триллионен“ е повърхностна. Триллионът при компания е резултат от очаквания за бъдеща продукция. Триллионът при биткойна е резултат от оценка на доверие, оскъдност и преносимост в свят, който все по-често поставя под въпрос правилата на старата финансова архитектура.

*Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.