Снимка: iStock

Ефектът на Доналд Тръмп върху финансовите пазари отново се проявява в пълната си сила – не толкова чрез самите политики, колкото чрез начина, по който те се комуникират, ескалират и след това частично се оттеглят. Последните пазарни движения ясно показват този модел. Само в рамките на 48 часа инвеститорите преминаха от силен разпродажбен натиск към рязко облекчение, след като заплахите за мита срещу Европа, свързани с Гренландия, бяха временно смекчени. Това доведе до синхронен ръст на основните индекси, рязък спад на волатилността и частично връщане на апетита към риск.

Данните от сесията са показателни. Dow Jones Industrial Average се покачи с над 1.2%, S&P 500 добави около 1.16%, а технологичният Nasdaq нарасна с близо 1.2%. В същото време индексът на пазарния страх VIX се срина с почти 16%, което е класически сигнал за рязка промяна в настроенията – от паника към облекчение. Този тип движение рядко е резултат от фундаментална промяна в икономическите перспективи. То е отражение на политически риск, който се появява внезапно и също толкова внезапно бива частично неутрализиран.

Точно тук се крие същността на т.нар. „TACO ефект“ – пазарното убеждение, че агресивните първоначални позиции на Тръмп често служат като инструмент за натиск, а не като крайна цел. Инвеститорите вече имат историческа памет от първия му мандат, когато тарифни войни, заплахи и резки изказвания водеха до първоначални спадове, последвани от отстъпки, паузи или преговори. Този път сценарият се разигра почти по учебник – първо страх, после отстъпление, накрая пазарно облекчение.

Важно е обаче да се подчертае, че макар пазарите да реагират положително на всяка деескалация, волатилността не изчезва. Напротив – тя се превръща в постоянен фон. Спадът на VIX до нива около 17 пункта показва, че краткосрочният страх е отшумял, но не означава, че инвеститорите са спокойни за средносрочната картина. Пазарът приема, че подобни епизоди ще се повтарят, особено с приближаването на междинните избори – период, който исторически е сред най-турбулентните в рамките на президентския цикъл.

Движенията при облигациите допълват тази картина. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа се задържа около 4.26%, което показва, че пазарът на дълг не купува напълно идеята за трайно успокояване. Ако инвеститорите очакваха устойчиво политическо затишие и по-нисък икономически риск, доходността щеше да се понижи по-осезаемо. Вместо това виждаме напрежение, което подсказва, че фискалните рискове, търговските конфликти и геополитическите теми остават на дневен ред.

Валутният пазар също реагира характерно. Доларът спря спада си и леко се стабилизира, което говори за временно възстановяване на доверието към американските активи. В същото време златото, което само ден по-рано беше близо до исторически върхове, леко отстъпи. Това не е сигнал за край на търсенето на убежища, а по-скоро за ротация – инвеститорите намаляват защитните позиции при всяка пауза в напрежението, но не ги затварят напълно.

Петролът остана сравнително неутрален, което показва, че пазарът на енергия засега не вижда директна заплаха за търсенето или предлагането, свързана с текущите политически събития. Това допълнително подсказва, че реакцията на акциите е по-скоро финансово-психологическа, отколкото икономическа.

Ключовият риск напред не е в конкретната тема „Гренландия“, а в самия модел на управление чрез шокове. Всеки нов политически сигнал, свързан с мита, търговия или международни отношения, има потенциала да предизвика резки движения нагоре или надолу. Пазарите започват да функционират в режим на условен рефлекс – продават при първоначалната заплаха и купуват при първия признак на отстъпление. Това създава възможности за краткосрочни стратегии, но увеличава риска за дългосрочните инвеститори, които могат да се окажат хванати в неподходящ момент.

В по-широк план въздействието на Тръмп върху пазарите през този период може да се обобщи така: той не унищожава възходящия тренд, но го прави по-нервен, по-фрагментиран и по-зависим от новинарския поток. Финансовите условия днес са силно обвързани с движението на акциите, много повече отколкото преди десетилетие, и всяка резка корекция се превръща в икономически фактор сама по себе си.

Какво може да предстои? Най-вероятният сценарий е продължаваща висока волатилност с периодични ралита, предизвикани от отстъпления или компромиси, и резки спадове при нови заплахи. Пазарът ще продължи да тества докъде стига търпението на администрацията, а администрацията – докъде пазарът може да понесе напрежението. В този смисъл инвеститорите вече плащат „таксата за участие“ под формата на волатилност, а не под формата на траен мечи пазар.

В крайна сметка Тръмп остава фактор, който движи пазарите не чрез стабилна визия, а чрез динамика. Това прави 2026 година по-малко предсказуема, но не непременно негативна. За тези, които разбират този цикъл на страх и облекчение, той може да предложи възможности. За останалите – ще бъде поредното напомняне, че политиката отново е основен двигател на финансовите пазари.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.