Снимка: iStock

През последните месеци се случи нещо на пръв поглед парадоксално: при индекси близо до исторически върхове и при все още стабилна икономическа картина, най-качествените и печеливши компании в света – т.нар. „Великолепни Седем“ – започнаха да се държат като пазарни губещи. Това не е класическа корекция, нито пукване на балон. Това е де-рейтинг чрез изоставяне, а точно този тип движение исторически създава най-добрите входове за дългосрочен капитал.

След октомври пазарът преживя ясно изразена ротация. Капиталът излезе от мегакомпаниите и се преля в малки компании, циклични сектори, стойностни акции и международни пазари. В резултат широкият индекс почти не пострада, но концентрацията на разпродажбата в технологичните лидери беше осезаема. Това доведе до рядка ситуация: пазар, който изглежда скъп на индексно ниво, но евтин в сърцевината си.

Съотношението цена/очаквана печалба за групата спадна до най-ниските си нива от септември насам, а в някои случаи – до зони, които обикновено се наблюдават само при макро страх, а не при стабилни печалби. Това не се дължи на срив в бизнеса, а на преоценка на очакванията.

От „Magnificent“ към „Lag-nificent“ – защо пазарът наказва лидерите

През 2023 г. всички седем компании бяха лидери. През 2024 г. лидерството се стесни. През 2025 г. само две – Alphabet и Nvidia – изпревариха широкия индекс. Това не е признак за структурна слабост, а за насищане на позиционирането.

Когато даден сегмент стане прекалено „очевиден“, пазарът спира да плаща за него, независимо от качеството. Институционалните портфейли през последните години станаха силно концентрирани в имена като Apple, Microsoft, Amazon, Meta Platforms и Tesla. В даден момент дори най-добрите активи започват да се продават не защото са лоши, а защото всички вече ги притежават.

Точно това наблюдаваме сега. Това е процес на разреждане на консенсуса, не на разрушаване на тезата.

Оценка: кога „евтино“ означава стратегически привлекателно

Днешната „евтиност“ на технологичните акции не е резултат от срив в печалбите. Напротив – повечето от тези компании продължават да генерират двуцифрен ръст на свободния паричен поток, да поддържат високи маржове и да имат баланси, които биха издържали дори тежък цикличен спад.

Това, което се промени, е времевият хоризонт, с който пазарът дисконтира бъдещето. Инвестициите в изкуствен интелект, инфраструктура и облачни услуги се възприемат като разход, а не като актив. Пазарът временно наказва компаниите, които реинвестират агресивно, защото краткосрочните маржове страдат.

Исторически обаче именно тези периоди са били най-добрите входове. Пазарът систематично подценява колко дълго могат да растат компаниите с мащаб, данни и мрежови ефекти. Днешният спад в оценките всъщност връща технологичните лидери от „перфектни“ към „разумни“ нива, без да унищожава основата им.

Доларът, лихвите и макро парадоксът

Един от ключовите фактори зад слабостта на технологиите е движението на долара. При по-силен долар международните приходи на мегакомпаниите изглеждат по-слаби в отчетите, а глобалният риск апетит се измества. Именно затова част от натиска върху технологиите е валутен и счетоводен, а не оперативен.

Същевременно лихвената среда започва да се стабилизира. Очакванията за бъдещи понижения на лихвите не изчезнаха – просто бяха изтласкани напред във времето. Това е важно, защото технологичните акции не са толкова чувствителни към текущите лихви, колкото към промяната в посоката. Исторически, когато пазарът започне да вижда край на рестриктивния цикъл, именно качественият растеж се преоценява първи.

Защо този спад е различен от истинска слабост

Истинските върхове в пазарите не се характеризират с паника и изоставяне. Те се характеризират с увереност, че „всичко е възможност за покупка“. Днес виждаме обратното: дори след умерени спадове инвеститорите масово намаляват експозиция в технологиите. Това е класически контрарийен сигнал.

Допълнително, печалбите за предстоящия отчетен сезон са поставени ниско. Очакванията са умерени, а това създава асиметрия: изненадата почти неизбежно е нагоре. Пазарът в момента цени технологичните акции така, сякаш цикълът на растеж е към края си, а не към следваща фаза на монетизация.

Стратегическият извод

Технологичните акции не са евтини в абсолютен смисъл, ако ги сравняваме с рецесионни дъна. Те са евтини относително спрямо собственото си качество, спрямо алтернативите на пазара и спрямо риска, който носят. В свят на геополитическа нестабилност, високи дългове и ограничен растеж, компаниите с мащаб, ликвидност и глобално присъствие не губят стойност – те я отлагат във времето.

Настоящият момент не изглежда като началото на нов мечи пазар. По-скоро изглежда като вътрешна корекция в рамките на продължаващ цикъл, при която най-добрите активи временно се търгуват без премия.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.