Снимка: iStock

Когато добрите новини не са достатъчно добри – това е може би най-точното обобщение на реакцията на пазара към последните резултати на Johnson & Johnson. Компанията отчете по-добри от очакваните приходи и печалба за четвъртото тримесечие, даде солидна прогноза за 2026 г. и затвърди дългосрочната си стратегия в ключови терапевтични области. И въпреки това акциите поеха надолу. Не защото нещо в отчетите беше „лошо“, а защото летвата вече беше вдигната твърде високо.

Контекстът е ключов. 2025 г. беше изключителна за Johnson & Johnson – ръст от 43% за годината, най-силното представяне на акцията от три десетилетия насам. При подобно движение пазарът престава да реагира на „добро“ и започва да изисква „изключително“. Резултатите от четвъртото тримесечие отговарят на първото, но не успяват да надминат второто. Печалбата от 2.46 долара на акция и приходите от 24.56 млрд. долара са над консенсуса, но не носят изненада, способна да оправдае ново преоценяване нагоре след толкова силен предходен ръст.

Същото важи и за насоките за 2026 г. Очакваните 11.53 долара печалба на акция и 100.5 млрд. долара приходи са над прогнозите на анализаторите, но разликата е минимална. За пазар, който вече е „изпреварил“ фундаментите чрез цената, това не е катализатор, а по-скоро потвърждение, че текущата оценка е справедлива. В такава среда дори добрите новини често водят до класическото „купи слуха, продай новината“.

Фундаментално Johnson & Johnson изглежда стабилна. Фармацевтичното подразделение остава основният двигател на растежа, а франчайзът при множествения миелом – с продукти като Darzalex и Tecvayli – се очертава като стратегическо ядро на компанията. Потенциалът за приходи от порядъка на 25 млрд. долара до края на десетилетието е сериозен аргумент в полза на дългосрочната история. Медицинските технологии също допринасят с устойчив ръст, подпомогнат от придобивания и органично разширяване на портфейла.

И въпреки това пазарът гледа не само напред, а и встрани. Над компанията продължават да тежат правни рискове, свързани с делата за талк, които макар и частично „изчистени“ чрез отделянето на Kenvue, остават фактор на несигурност. Паралелно с това регулаторният натиск върху цените на лекарствата в САЩ не е изчезнал, дори след постигнатите договорки с администрацията. Това не са непосредствени заплахи за бизнеса, но са достатъчни, за да ограничат апетита за по-високи оценки.

Пазарната реакция всъщност казва повече за фазата на цикъла, отколкото за самата компания. След година на силно поскъпване инвеститорите започват да действат по-избирателно, особено при големи, зрели корпорации. Johnson & Johnson вече не се възприема като „подценен защитен актив“, а като акция, която е изконсумирала значителна част от добрите новини в цената си. В такъв момент отчет, който просто потвърждава стабилност и умерен растеж, е недостатъчен, за да поддържа инерцията.

Това не означава, че историята се е обърнала. По-скоро става дума за нормализация на очакванията. За дългосрочните инвеститори спадът след добри резултати не е сигнал за фундаментален проблем, а индикация, че пазарът търси нов баланс между растеж, риск и оценка. За краткосрочните участници обаче това е напомняне, че когато една акция вече е имала „перфектна година“, дори много добрите новини може да се окажат просто… недостатъчни.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.