Снимка: iStock

Историята на финансовите пазари е изпълнена с периоди на еуфория, които неизменно завършват по един и същи начин. Активите започват да поскъпват, инвеститорите постепенно забравят риска, увереността се превръща в самоувереност, а използването на ливъридж започва да изглежда като логичен начин за още по-висока доходност. Именно това се случи и в Южна Корея, където последният срив на индекса KOSPI доведе до едно от най-мащабните изгаряния на дребни инвеститори през последните години. Над 1.2 милиона души получиха margin call, приблизително 340 хиляди бяха напълно ликвидирани, а част от тях останаха не само без капитал, но и с дългове към своите брокери. Това не е просто история за един борсов спад. Това е поредното доказателство, че най-големият риск на финансовите пазари рядко е самият актив. Най-често това е начинът, по който инвеститорите го използват.

Особено впечатляващ е мащабът на случилото се. Към 13 юли приблизително един на всеки тридесет пълнолетни южнокорейци е получил margin call. Подобна статистика показва, че борсовата еуфория вече не е била ограничена до професионалните инвеститори или финансовите среди. Тя се е превърнала в обществен феномен. Когато толкова голяма част от населението започне да използва заемни средства, за да купува акции, това вече не е просто инвестиционен тренд. Това е колективна психология.

Парадоксът е, че всичко започва с реална история на успеха. В пика си индексът KOSPI беше нараснал с около 110% от началото на годината. Огромните инвестиции в изкуствен интелект, ентусиазмът около производителите на чипове и глобалното търсене на високотехнологични компании създадоха усещането, че пазарът е открил нова ера, в която цените могат да растат почти безкрайно. Подобна атмосфера не е непозната. В различни моменти сме я виждали при интернет компаниите в края на 90-те години, при криптовалутите през 2021 г., при мем акциите, а през последните две години – и около изкуствения интелект.

Проблемът е, че колкото по-дълго продължава една еуфория, толкова повече инвеститорите започват да възприемат високата доходност като нещо нормално. Постепенно вече не е достатъчно да печелиш 20 или 30 процента. Започва търсенето на двойна и тройна експозиция чрез заемни средства. Ливъриджът създава илюзията, че времето може да бъде ускорено – че печалбите, които иначе биха се реализирали за няколко години, могат да бъдат постигнати само за няколко месеца. Това обаче работи и в обратната посока. Пазарът не просто умножава печалбите. Той умножава и грешките.

Още по-показателно е, че сривът се концентрира около две компании – SK Hynix и Samsung. Заедно те формират приблизително една трета от всички позиции, купени с ливъридж. Това е класически пример за концентрационен риск. Инвеститорите не само са използвали заемни средства, но са ги насочили към едни и същи популярни компании. Когато тези акции започват да падат едновременно, ликвидациите се превръщат в самоподдържащ се процес. Първите margin calls принуждават инвеститорите да продават. Продажбите водят до още по-ниски цени. Новите спадове активират още margin calls и цикълът се ускорява лавинообразно.

Това е една от причините пазарите понякога да падат много по-бързо, отколкото растат. Не защото фундаментите се променят за няколко часа, а защото ливъриджът превръща доброволните продажби в принудителни ликвидации. В подобни моменти вече никой не продава, защото смята, че компанията е надценена. Продава се, защото брокерът не оставя друг избор.

Особено тревожен е фактът, че най-тежко засегнати са именно младите инвеститори. Според публикуваните данни почти две трети от младите трейдъри са били ликвидирани. Това вероятно не е случайно. Новото поколение инвеститори навлезе на пазарите в среда на почти непрекъснат растеж, евтини пари и лесен достъп до ливъридж през мобилните приложения. За много от тях истински продължителен мечи пазар никога не е съществувал в личния им инвестиционен опит. Когато единственото, което си виждал, са бързи възстановявания след всяка корекция, започваш да вярваш, че рискът е временен, а растежът – неизбежен.

Именно това превръща ливъриджа в една от най-опасните сили на финансовите пазари. Самият заем не е проблем. Професионалните фондове използват ливъридж постоянно. Разликата е, че те изграждат строги системи за управление на риска, диверсификация и контрол върху размера на позициите. Дребният инвеститор често използва заемните средства по обратния начин – концентрира ги в най-популярните компании точно когато оптимизмът е достигнал своя връх.

Тази история носи и много по-широк урок. Големите балони рядко се разпознават по високите оценки. Те се разпознават по поведението на участниците. Когато обществото започне масово да използва заемни средства, когато инвестирането се превърне в ежедневна тема извън финансовите среди и когато рискът престане да бъде част от разговора, пазарът обикновено вече се намира в късната фаза на цикъла. Историята се повтаря с изненадваща последователност – през 1929 г., през 2000 г., през 2008 г., през крипто бума и днес около най-популярните AI компании.

Това не означава, че секторът на изкуствения интелект е обречен или че компаниите като Samsung и SK Hynix нямат силно бъдеще. Напротив. Възможно е фундаменталната история около AI да остане изключително силна още десетилетие. Но дори най-добрият актив в света може да се превърне в катастрофална инвестиция, ако бъде купен с прекомерен ливъридж и при липса на дисциплина. Историята многократно е показвала, че правилната теза и правилното управление на риска са две различни неща.

Може би най-ценният урок от случилото се в Южна Корея е, че на финансовите пазари оцеляването винаги предхожда печалбата. Инвеститор, който успее да избегне принудителните ликвидации, винаги има шанс да участва в следващото възстановяване. Инвеститорът, който е изхвърлен от пазара заради ливъридж, губи не само капитала си, но и възможността да се възползва от следващия възходящ цикъл.

В крайна сметка най-големите катастрофи на финансовите пазари почти никога не започват с лоши компании. Те започват с прекалено много увереност, прекалено евтин кредит и убеждението, че този път правилата вече не важат. Историята на 1.2 милиона южнокорейци е поредното напомняне, че пазарът може да прости грешна прогноза. Но почти никога не прощава прекомерния ливъридж.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.