Снимка: iStock

Епизодът с Гренландия и ескалацията на търговската реторика от страна на Доналд Тръмп поставят долара в необичайна и на пръв поглед парадоксална позиция. В краткосрочен план американската валута отслабва – индексът на долара е с близо 10% по-ниско на годишна база – но по-дълбокият риск не е толкова в самото поевтиняване, колкото в промяната на начина, по който пазарите оценяват долара като „политически актив“. Това е ключовата разлика спрямо предишни периоди на напрежение.

Текущата слабост на долара е класическа реакция на т.нар. „sell America“ търговия: акции падат, облигации също губят, а валутата отслабва едновременно. Това обикновено се случва, когато пазарът започне да ценообразува не икономически, а институционален риск – риск, че правилата на играта могат да се променят рязко. Заплахите за мита срещу европейски съюзници във връзка с Гренландия, поставянето под въпрос на ролята на НАТО и сигналите за готовност за едностранни действия създават именно такъв тип несигурност.

На повърхността може да изглежда, че еврото печели – в конкретния ден то поскъпна с близо 0.7% спрямо долара – но стратегическият риск е асиметричен. Европа е по-уязвимата страна при сериозно влошаване на отношенията между САЩ и Европейския съюз. Икономиката на еврозоната е по-зависима от външна търговия, по-концентрирана в износа и с по-малък вътрешен капиталов пазар. В сценарий на търговска война и разпад на трансатлантическата координация, ударът върху европейските компании би бил по-директен, а натискът върху еврото – по-силен, независимо от краткосрочните движения.

Доларът, въпреки отслабването си, остава глобалната резервна валута. Това не означава имунитет, а по-скоро различен профил на риска. В екстремен сценарий на срив в отношенията между САЩ и Европа, доларът вероятно ще стане по-волатилен, но не и маргинализиран. Причината е проста: глобалната финансова система все още е структурирана около американските пазари на облигации и акции. Европейските инвеститори държат приблизително 8 трилиона долара в американски активи, което прави Европа фактически най-големия кредитор на САЩ. Това дава теоретичен лост, но и силно ограничава възможността за агресивни действия, защото всяка масова разпродажба би нанесла директна щета на самите европейски баланси.

Тук се появява вторият, по-фин риск за долара – не масово бягство от американски активи, а постепенно повишаване на хеджиращото поведение. Ако европейските институционални инвеститори започнат да увеличават валутното хеджиране или да спрат да увеличават експозицията си към доларови активи, това създава постоянен, но „тих“ натиск върху валутата. Точно този процес, а не внезапна разпродажба, е по-реалистичният сценарий, който пазарите започват да вграждат в цените.

В същото време нарастващата доходност по американските държавни облигации – 10-годишната доходност се доближава до 4.3%, а 30-годишната към 5% – добавя още един слой напрежение. По принцип по-високите лихви подкрепят валутата, но в настоящата ситуация пазарът ги интерпретира като сигнал за фискален и политически риск, а не като отражение на силен икономически растеж. Това обръща класическата връзка между лихви и валута и прави долара по-чувствителен към политически новини, отколкото към макроданни.

Важно е да се подчертае, че рискът за долара не е симетричен с риска за еврото. В сценарий на умерена деескалация – компромис, отложени мита, дипломатически жестове – доларът има потенциал да се стабилизира бързо, защото фундаменталните фактори като икономически растеж, дълбочина на капиталовите пазари и глобална ликвидност остават на негова страна. Еврото, от друга страна, остава структурно ограничено от липсата на обща фискална политика и от политическата фрагментация в рамките на съюза.

В екстремен сценарий на истински разпад на трансатлантическите отношения, обаче, ситуацията се обръща. Европа би се изправила пред едновременно валутен, търговски и геополитически шок, докато САЩ биха понесли по-скоро финансов и репутационен удар. Това означава, че макар доларът да е под натиск в момента, по-дългосрочният системен риск е по-скоро за еврото, отколкото за американската валута.

В заключение, текущото отслабване на долара не трябва да се тълкува като начало на загуба на резервния му статус. По-скоро става дума за преоценка на политическия риск, който до скоро беше почти напълно игнориран. Истинската опасност за долара не е в еднократните събития около Гренландия, а в натрупването на подобни епизоди, които постепенно увеличават волатилността и подкопават усещането за предвидимост. Засега пазарите все още залагат на това, че компромисът ще надделее над конфронтацията. Но премията за политически риск вече е вградена – и това е новата реалност за долара.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на валути на финансовите пазари.