Снимка: iStock

Една от най-устойчивите закономерности във финансовата история е, че геополитическите шокове почти винаги изглеждат фатални в момента, но в ретроспекция се оказват добри възможности за покупка. Причината не е в това, че конфликтите са „добри“ за икономиката, а че пазарите реагират емоционално и прекомерно на събития, които рядко променят дългосрочната траектория на корпоративните печалби и паричните потоци.

Настоящото напрежение около Гренландия, търговските заплахи и по-агресивната реторика от страна на Доналд Тръмп след завръщането му във властта изглеждат различни на повърхността. Но ако се погледнат механиката на пазарната реакция и историческите аналози, картината е изненадващо позната. Акциите падат рязко, доларът отслабва, доходността по облигациите се покачва, а капиталът временно се насочва към злато и „убежища“. Това е класическият сценарий на краткосрочен шок, а не на структурна промяна.

Основният въпрос винаги е един и същ: дали геополитическият риск реално засяга способността на компаниите да печелят пари в средносрочен и дългосрочен план. В огромната част от случаите отговорът е „не“. Конфликтите създават шум, повишават несигурността и отлагат решения, но рядко унищожават глобалното търсене или иновационния капацитет на икономиката. Затова пазарите първо наказват риска, а после бавно и методично се връщат към фундаментите.

Историята от последните 25 години го показва ясно. При почти всички големи геополитически събития първоначалната реакция е негативна, но в рамките на няколко седмици индексите не само възстановяват загубите, а често преминават на по-високи нива. Средното представяне на S&P 500 около подобни събития е показателно: лек спад в първите дни, последван от положителна доходност в рамките на месец. Това не е оптимизъм, а статистика.

Общият модел е ясен: пазарът продава несигурността, но купува яснота, дори когато тази яснота е „лоша новина“. Инвеститорите не се страхуват толкова от негативни събития, колкото от неизвестността около тях. В момента, в който се очертаят границите на конфликта, капиталът започва да се връща към рискови активи.

Настоящата ситуация не прави изключение. Спадът на фючърсите, покачването на доходността по американските облигации и отслабването на долара са класически признаци на т.нар. „sell America“ момент. Но това не е системна криза. Това е преоценка на риска, предизвикана от агресивна реторика, а не от срив в икономическите данни. Пазарът реагира на заглавия, не на реални числа.

Важно е и какво не се случва. Няма срив в корпоративните печалби, няма колапс на потреблението, няма кредитна криза. Пазарът на труда в САЩ остава устойчив, инфлацията е овладяна спрямо пиковете си, а очакванията за понижения на лихвите през 2026 г. не са изоставени. Това означава, че макроикономическата рамка остава сравнително благоприятна, въпреки политическия шум.

Дори поведението на „убежищата“ подсказва временен страх, а не дълбока паника. Златото расте, швейцарският франк поскъпва, но волатилността не експлодира. Кривата на индекса за страх показва краткосрочно напрежение, не системен стрес. Това е важна разлика. Истинските пазарни сривове се характеризират с липса на ликвидност и неконтролируема волатилност, а не с подредени, макар и резки движения.

От гледна точка на дългосрочния инвеститор геополитическите шокове имат още една особеност: те често създават асиметрия. Потенциалът за спад е ограничен от вече вградените негативни очаквания, докато потенциалът за възстановяване е значително по-голям, когато напрежението започне да се разсейва. Именно затова професионалните участници рядко напускат пазара при подобни събития. Те по-скоро ребалансират, търсят качествени активи на по-ниски цени и изчакват.

Настоящият епизод има и още един познат елемент – максималистка начална позиция в преговорите, последвана от постепенно смекчаване. Исторически това се е случвало неведнъж при търговските конфликти, свързани с Тръмп. Пазарите първо реагират на крайния сценарий, а след това коригират очакванията си, когато стане ясно, че реалността ще бъде по-мека. Тази динамика обяснява защо първоначалните разпродажби често се оказват краткотрайни.

Разбира се, това не означава, че рискът е нулев. Високите лихви и големият държавен дълг означават, че пазарите са по-чувствителни към шокове, отколкото преди десетилетие. Но чувствителност не означава обреченост. В повечето сценарии геополитическите събития действат като катализатор за волатилност, не като причина за дългосрочен мечи пазар.

В крайна сметка историята показва, че пазарите са изключително добри в това да надценяват краткосрочния риск и да подценяват дългосрочната адаптивност на икономиката. Компаниите се пренастройват, веригите за доставки се адаптират, политиката намира компромиси, а капиталът се връща там, където има растеж и печалби.

Затова и този път най-вероятно няма да е различен. Геополитическият шум ще отмине, оценките ще се нормализират, а пазарите ще се върнат към това, което винаги е било водещо – паричните потоци, печалбите и алтернативната цена на капитала. Историята не гарантира бъдещето, но когато един модел се повтаря десетки пъти, той престава да бъде случайност и се превръща в закономерност.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.