Снимка: iStock

Когато историята на финансовите пазари се пише със задна дата, 2025 година ще бъде запомнена не толкова с икономическите си фундаменти, колкото с изпитанието на човешките нерви. Това, което наблюдавахме през последните дванадесет месеца, не беше просто пазарна корекция или стандартен бичи цикъл, а учебникарски пример за това как геополитическият шум и технологичните страхове могат да разклатят, но не и да пречупят една система, наводнена с ликвидност. Ако има една дума, която описва печелившата стратегия през тази година, тя не е „хеджиране“, а „смелост“. Инвеститорите, които възприеха волатилността не като системен бъг, а като функционална характеристика на новата икономическа реалност, успяха да извлекат ползи там, където мнозинството виждаше само катастрофа.

Началото на годината поднесе първия сериозен психологически удар с появата на DeepSeek — китайският AI модел, който мнозина в Силициевата долина побързаха да нарекат „Спутник моментът“ на изкуствения интелект. Реакцията беше мигновена и брутална: Nvidia, гръбнакът на съвременния технологичен бум, изтри близо 600 милиарда долара от стойността си, а акциите ѝ се сринаха със 17% в рамките на една сесия. Това не беше просто разпродажба; това беше колективен страх, че американското технологично превъзходство е под въпрос. Но точно тук се крие първият урок на 2025-а: пазарът често свръхреактира на заплахите за статуквото, подценявайки инерцията на капитала. Този срив се оказа не край на историята, а възможност за вход, тъй като индустрията бързо осъзна, че конкуренцията само ускорява, а не отменя капиталовите разходи за технологии. Индексът Nasdaq 100 не само възстанови загубите, но и добави над 20% към стойността си, напомняйки на участниците, че технологичните цикли са по-устойчиви от еднодневните заглавия.

Вторият, и може би по-значим тест за пазарната психика, дойде от Белия дом. Решенията на администрацията на Тръмп за налагане на агресивни мита създадоха среда на несигурност, сравнима единствено с търговските войни от 2018-2019 година или шока от пандемията през март 2020-а. Когато на 2 април бяха обявени новите тарифи, пазарите реагираха с паническо бягство към безопасност, а Amazon и други гиганти понесоха тежки удари. Но само седмица по-късно, когато бе обявена 90-дневна пауза на мерките, S&P 500 регистрира исторически скок от 7% за по-малко от 10 минути — движение, което е по-характерно за криптовалутите, отколкото за най-зрелия капиталов пазар в света. Това създаде феномена, който трейдърите цинично, но точно нарекоха „TACO trade“ (Trump Always Chickens Out) — залогът, че политическата реторика винаги ще отстъпи пред икономическата необходимост. Пазарът се научи да филтрира политическия шум, превръщайки всеки спад, предизвикан от Вашингтон, в сигнал за покупка.

Дори геополитиката, която традиционно е най-големият враг на капитала, изигра парадоксална роля. Когато новините за американски удари по ирански ядрени обекти достигнаха терминалите през юни, първичният инстинкт за продажба бързо бе заменен от хладнокръвна преценка за липсата на ескалация. Вместо срив, последва облекчение и нови върхове. Това поведение на инвеститорите показва една по-дълбока промяна в пазарната психология: привикване към риска. В свят, където кризите се застъпват една друга, прагът на чувствителност се повишава, а пазарът започва да изисква все по-силни стимули, за да бъде наистина уплашен. Единственото изключение от това правило се оказа крипто пазарът, където Биткойн, след като достигна 125 000 долара, претърпя болезнена корекция. Това е важно напомняне, че когато ликвидността се оттегли или регулаторният риск стане реален, активите без вътрешен паричен поток са първите жертви, независимо от предходната еуфория.

В крайна сметка, 2025 година не беше триумф на икономическите данни, а на разказа за устойчивостта. Икономиката на САЩ продължи да се противопоставя на рецесионните прогнози, подкрепена от очакванията за по-гъвкава парична политика на Федералния резерв. Пазарът на труда, макар и охлаждащ се, не колабира, а корпоративните печалби запазиха своите нива. Това създаде усещане за „крехко равновесие“, в което лошите новини се тълкуват като гаранция за бъдещи лихвени понижения, а добрите новини — като доказателство за меко приземяване. В края на годината, докато инвеститорите поглеждат към 2026-а, доминиращото чувство е облекчение, примесено с умора. Уолстрийт осъзна, че в новата ера на перманентна криза, да стоиш отстрани е по-рисковано, отколкото да участваш в играта. Пазарът няма нужда от перфектни данни и пълно спокойствие — той търси ясна история, а историята днес е, че системата е по-гъвкава, отколкото страховете ни предполагат.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.