Снимка: iStock

Контекстът, в който се появява тезата на Саманта ЛаДюк, е вече достатъчно натоварен, за да не позволява повърхностно четене. Пазарът излиза от година, в която S&P 500 се повиши с над 17%, технологичният сегмент добави над 25%, а доминиращият наратив около изкуствения интелект премина от „експеримент“ към „структурна необходимост“. Именно в такъв момент всяка прогноза за нови исторически върхове изглежда или като логично продължение на инерцията, или като късен етап на самоувереност. Анализът на ЛаДюк се опитва да стои между тези две крайности и затова заслужава да бъде разгледан не като конкретна цел от 8 200 пункта, а като рамка за това как пазарът функционира, когато макрото и ликвидността работят в различни посоки.

Първият важен елемент в нейната теза е историческата ѝ последователност. ЛаДюк не е нов глас, появил се след ръста. Тя предупреди за рязък спад още в края на 2024 г., когато пазарът не беше калкулирал митата и ефекта от отслабващия долар. Корекцията през първата половина на 2025 г. се случи точно по този сценарий, след което тя обърна позицията си и стана конструктивна към акциите още в началото на април. Тази последователност е важна, защото поставя сегашния ѝ оптимизъм в контекста на тактически, а не идеологически поглед към пазара. Историята тук не е „вечен бик“, а адаптация към режима.

Основната ѝ рамка за 2026 г. е на пръв поглед парадоксална: рецесионни симптоми в реалната икономика, съчетани с нови исторически върхове на фондовия пазар. Това не е нов феномен в историята на капиталовите пазари. Пазарът дисконтира бъдещето, а не настоящето, и в условия на падащ долар, висока номинална ликвидност и силни капиталови истории, акциите могат да се движат нагоре дори при влошаващи се показатели на трудовия пазар. ЛаДюк изрично говори за сценарий, в който безработицата се покачва, инфлацията остава лепкава, а въпреки това индексът продължава да расте. Това е класически пример за „инфлационен бик“ – среда, в която номиналните активи печелят, докато реалната икономика изостава.

Втората опора на нейната прогноза са очакваните големи първични публични предлагания, свързани с изкуствения интелект. Потенциални дебюти на компании като OpenAI, SpaceX и Anthropic не са просто събития за новинарските заглавия. Те действат като психологически и ликвиден магнит. Исторически пазарите рядко се сриват в момент, когато предстоят мащабни публични предлагания с висок медиен и институционален интерес. Причината е проста: тези събития изискват стабилен пазарен фон, а самото очакване за тях създава усещане за „следващ етап“ на растежа. В този смисъл ЛаДюк не твърди, че всички тези компании ще бъдат успешни в дългосрочен план, а че тяхното присъствие в календара поддържа апетита към риск.

Третият и вероятно най-подценяван елемент в анализа ѝ е ролята на падащия долар. В макрорамката на последните десетилетия отслабването на щатската валута почти винаги е било благоприятно за американските акции, особено за мултинационалните компании и за индексите като цяло. По-слабият долар действа като скрит стимул: увеличава номиналните приходи в чужбина, подкрепя инфлационните активи и насочва капитали към пазари с по-висока доходност. ЛаДюк директно свързва този процес с възможността за „melt-up“ сценарий – бавен, но устойчив ръст, подхранван не толкова от подобрение в реалната икономика, колкото от валутни и ликвидни фактори.

В същото време анализът ѝ не е безусловно оптимистичен. Тя ясно очертава границата, при която тази конструкция започва да се разпада: пазарът на облигации. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации е ключовият червен флаг в нейния модел. При сценарий, в който инфлацията и безработицата се повишават едновременно, инвеститорите в облигации ще изискват по-висока премия за срок, което ще тласне доходността нагоре. Ако тази доходност се задържи над 4.6%, според ЛаДюк това ще започне да изсмуква ликвидност от растежните активи и да поставя под натиск високите оценки. Тук се вижда класическият конфликт между пазара на акции и пазара на облигации – конфликт, който в момента е временно замразен, но не е изчезнал.

Интересен детайл е и начинът, по който тя описва 2026 г. като „hold-your-nose“ пазар. Това е признание, че дори при продължаващ ръст, средата няма да бъде комфортна. Акциите ще бъдат „оценени до съвършенство“, а всяко макрошоково събитие ще има потенциала да предизвика резки корекции, последвани от нови опити за възход. Това не е сценарий на спокойна експанзия, а на нервна инерция.

В по-широк план тезата на ЛаДюк се вписва в цикличната логика на пазарите: когато големият наратив – в случая изкуственият интелект – все още не е изчерпан, а валутната и ликвидната среда са подкрепящи, пазарът може да продължи нагоре, дори при влошаващи се фундаментални сигнали. Рискът не идва от самия оптимизъм, а от момента, в който пазарът на облигации започне да диктува условията.

Финалният извод е тих и институционален: прогнозата за 8 200 пункта не е толкова важна, колкото логиката зад нея. Историята тук не е конкретното число, а крехкият баланс между падащия долар, нарастващите очаквания около изкуствения интелект и търпението на пазара на облигации – баланс, който може да поддържа възхода още известно време, но не без цената на нарастваща чувствителност към всяка промяна в доходността и инфлационните очаквания.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.