Снимка: iStock

Това, което наблюдаваме в края на 2025 година, не е просто прогноза за поредния пазарен възход, а симптом на дълбока психологическа трансформация в институционалния капитал. Фактът, че 21 от 21 водещи стратези предвиждат ръст на S&P 500 през 2026-а, превръща оптимизма от пазарно настроение в структурен консенсус, който сам по себе си носи скрита чупливост. След близо 90% рали от дъното през октомври 2022 г., пазарът навлиза във фаза, където липсата на „мечи“ гласове е едновременно най-силният аргумент за покупка и най-тревожният сигнал за прегряване. Историята ни учи, че пазарите рядко предоставят безплатен обяд на мнозинството, а днес мнозинството е абсолютно.

Тази безпрецедентна увереност не се роди във вакуум, а е пряк резултат от травмата на грешните прогнози през последната година. Пазарът, който в началото на 2025 г. бе разтърсен от страховете около AI сектора (ефектът DeepSeek) и търговските войни на администрацията на Тръмп, успя да се възстанови с една от най-бързите корекции от 50-те години насам. Това възпита у анализаторите рефлекс на капитулация пред силата на американската икономика — всеки, който заложи срещу индексите, бе наказан, а всеки, който купи страха, бе възнаграден. Сегашната прогноза за среден ръст от 9% не е толкова плод на математически модел, колкото на колективната умора от песимизма. Инвеститорите просто спряха да вярват, че гравитацията важи за този цикъл, подкрепени от устойчивия икономически растеж и корпоративните печалби, които упорито отказват да се свият.

Макрорамката обаче остава много по-нюансирана от линейните графики на стратезите. Светът навлиза в 2026 г. с очакване за „златокоска“ сценарий — охлаждаща се инфлация, подкрепяща Фед, и технологичен сектор, който превръща капиталовите разходи в реални парични потоци. Но точно тук се крие асиметрията на риска. Когато оценките са базирани на перфектно изпълнение, всяко отклонение в лихвената политика или геополитически трус с търговските партньори (Мексико, Канада) може да има диспропорционален ефект. Еуфорията около AI и надеждите за дерегулация създадоха среда, в която лошите новини се тълкуват или като временен шум, или като повод за намеса на централните банки, но този механизъм работи само докато ликвидността е обилна, а доверието — непоклатимо.

Психологията на този момент е особено интересна, защото напомня на класическо „FOMO на професионалистите“. Дори ветерани като Ед Ярдени, които традиционно са в лагера на биковете, признават, че липсата на опоненти ги тревожи. Това е парадоксът на контрарианското мислене: когато тълпата е убедена в успеха, пазарът губи своя „стенa на тревогата“ (wall of worry), по която обикновено се катери нагоре. Ако всички вече са купили идеята за растеж, кой остава да купува, когато новините станат наистина добри? Този консенсус превръща 2026 г. в година на изпитание не за икономиката, а за нервите на инвеститорите, които ще трябва да навигират във високо оценени активи без предпазната мрежа на скептицизма.

Историческият паралел е неизбежен и насочва погледа към края на 90-те години. Ако прогнозите се сбъднат, S&P 500 ще отбележи четири поредни години на двуцифрен ръст — събитие, невиждано от дот-ком ерата. Тогава, както и сега, технологичната революция оправдаваше високите мултипликатори, а производителността изглеждаше безгранична. Но разликата е, че днес цикълът е по-зрял, а дълговата тежест — по-голяма. Аналогията не предсказва задължителен крах, но подчертава, че подобни серии на успех са изключение, а не правило, и обикновено завършват не с изчерпване на купувачите, а с промяна на наратива, която никой не е очаквал.

В крайна сметка, историята тук не е самият факт на прогнозирания растеж, а неговото значение като сигнал за насищане. Пазарът е механизъм за дисконтиране на бъдещето и ако бъдещето вече е напълно оценено като „розово“, потенциалът за възходяща изненада е ограничен, докато прозорецът за разочарование е широко отворен. Истинската новина не е цифрата 7500 или 7700 пункта, а превръщането на надеждата в базова стратегия. Пазарът няма нужда от перфектни данни, за да расте — той има нужда от съмнение, което да оборва, а точно днес съмнението е дефицитна стока.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.