Снимка: Istock

Европейското превъоръжаване вече не е въпрос на военна доктрина. То се превръща във фискален и облигационен проект с потенциал да промени баланса на глобалните капиталови пазари.

След години стратегическа зависимост от американския военен чадър, европейските лидери започнаха да говорят различно. Президентът Еманюел Макрон призова Европа да поеме съдбата си в свои ръце и да изгради „стратегическа автономия“. В германския и френския политически дебат се появиха гласове, които поставят въпроса дали Европа не трябва постепенно да намалява експозицията си към американски държавен дълг, ако геополитическото напрежение се задълбочи. Това не е доминираща позиция. Но самият факт, че се артикулира, е симптом на по-дълбока трансформация.

В сърцевината на тази трансформация стои аритметика.

Европейският съюз вече разполага с приблизително €650 милиарда общ дълг, емитиран по време на пандемията чрез NextGenerationEU. Добавени са около €95 милиарда, свързани с подкрепата за Украйна. Новите механизми за отбрана – включително €150 милиарда SAFE и потенциал до €150 милиарда чрез Европейската инвестиционна банка – очертават нов слой емисии. Ако към това се прибави фискалната гъвкавост до 1.5% от БВП годишно, която може да мобилизира до €500 милиарда на национално ниво, общата картина се приближава до или надхвърля €1 трилион допълнителен суверенен и полу-съвместен дълг в рамките на няколко години.

Това е пазарен мащаб.

За сравнение, американският федерален дълг надхвърля $34 трилиона, а само през текущата година около $10 трилиона са с падеж и трябва да бъдат рефинансирани. Дефицитът остава структурен, а нетната емисия на дълг се движи в трилиони долари годишно. Пазарът на U.S. Treasurys е безспорно най-дълбокият и ликвиден в света, но именно неговият размер го прави чувствителен към промени в глобалните потоци.

Европа, исторически, беше нетен купувач на американски дълг чрез своите институции, банки и централни банки. Ако част от бъдещото европейско спестяване бъде насочено към финансиране на собствена отбранителна архитектура, това означава по-малко външно търсене за Treasurys и повече вътрешна абсорбция на европейски емисии.

Тук се появява стратегическият ъгъл.

Ако европейският съвместен дълг придобие регулярност и дълбочина, той започва да изпълнява функцията на „котвен актив“ в евро. Досега еврото нямаше истински федерален еквивалент на U.S. Treasury – общ, ликвиден, мащабен инструмент, подкрепен от широка фискална база. Отбраната може да създаде именно това.

Доходността вече сигнализира промяна. 10-годишните германски облигации се движат около 3%, нива невиждани в продължение на години. Кривите се изстръмняват. Пазарът започва да ценообразува по-висока term premium, тъй като предлагането на суверенен дълг нараства едновременно в САЩ, Европа и Япония. Това не е локален феномен. Това е синхронизиран фискален цикъл.

В подобна среда конкуренцията за глобалните спестявания се засилва. Ако европейският пазар достигне и надмине €1 трилион съвместни емисии с предвидим график и ликвидност, институционалните инвеститори – от суверенни фондове до пенсионни схеми – ще имат реална алтернатива за диверсификация на резервите си.

Това не означава, че Treasurys губят статута си на доминиращ резервен актив. Но означава, че маржът на безалтернативност може да се стесни.

И тук се появява парадоксът.

Ако САЩ намалят геополитическите си ангажименти с цел да ограничат фискалния натиск, а Европа отговори с мащабно емитиране и интеграция, финансовият ефект може да бъде обратен: по-висока глобална term premium и по-голям натиск върху дългосрочната доходност в САЩ. В момент, в който американската администрация се стреми да задържи разхода по обслужване на дълга под контрол, допълнителната конкуренция за капитал не е неутрален фактор.

По-дълбоката история не е за митнически заплахи или дипломатически изявления. Тя е за архитектура.

Пандемията създаде прецедент за съвместен европейски дълг. Отбраната може да го институционализира. Ако това се случи, Европа ще премине от фискална фрагментация към по-консолидирана капиталова структура. А валутите с котвен актив, подкрепен от мащабен и ликвиден дълг, имат различна геополитическа тежест.

В този смисъл европейското превъоръжаване може да се окаже не само стратегически, но и финансов повратен момент – такъв, който променя не само отбранителния баланс, а и конкуренцията между облигационните пазари.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.