Поемането на щафетата от жива легенда е задача, която често граничи с невъзможното, но за Грег Ейбъл това е неизбежната реалност, за която се готви от онзи "случаен" коментар на Чарли Мънгър през 2021 година. Счетоводителят, превърнал се в енергиен магнат, официално застава начело на Berkshire Hathaway Inc. – конгломератът с пазарна оценка от 1 трилион долара, който дефинира американския капитализъм. Наследството, което Ейбъл получава, е колосално: империя от застраховане, железопътен транспорт и енергетика, в която работят близо 400 000 души, и рекорден кешов резерв от 382 милиарда долара. Но заедно с активите идват и предизвикателствата, които биха пречупили всеки мениджър без стоманени нерви.

Промяната в корпоративната структура започна още преди официалното встъпване в длъжност. Напускането на Тод Комбс – един от двамата инвестиционни лейтенанти на Бъфет и изпълнителен директор на Geico – в посока JPMorgan Chase & Co., създава вакуум в управлението на портфейла от акции на стойност 283 милиарда долара. Това е първият сериозен трус в пост-Бъфет ерата, който повдига въпроси за способността на Ейбъл да задържи талантите. В същото време, компанията назначава първия си главен юридически съветник от десетилетия насам, Майкъл О'Съливан, и нов финансов директор, Чарлз Чанг, който идва от енергийното подразделение на Ейбъл. Тези ходове сигнализират за преход от "шоуто на един човек" към по-структуриран корпоративен модел, който вероятно ще бъде по-прозрачен, но и по-бюрократичен.

Макроикономическата среда не е благосклонна към новия лидер. Падащите лихвени проценти ерозират доходността от огромния кешов куп, който доскоро генерираше лесни милиарди. Търговското напрежение с Китай заплашва железопътния бизнес, а климатичните промени и ураганите удрят по печалбите на презастрахователното звено. На този фон, анализатори като Майер Шийлдс от Keefe Bruyette & Woods вече понижиха рейтинга на акциите, подчертавайки, че Ейбъл няма да се радва на "презумпцията за гениалност", която инвеститорите автоматично даваха на Бъфет. Без ореола на Оракула, всяко погрешно движение ще бъде наказвано жестоко от пазара.

Психологията на инвеститорите е в състояние на тревожно очакване. Бъфет изгради култура на пълно доверие и децентрализация, но Ейбъл, който идва от света на оперативния мениджмънт и ефективността, може да наложи по-строг контрол. Най-големият въпрос, който виси във въздуха, е свързан с разпределението на капитала. С 382 милиарда долара в брой и липса на атрактивни сделки за поглъщане, натискът за изплащане на дивиденти става оглушителен. Бъфет наричаше единствения дивидент в историята на компанията (през 1967 г.) "лош сън", но Ейбъл може да няма лукса да игнорира математиката. Ако не може да намери сделки, които да носят възвръщаемост над цената на капитала, връщането на парите на акционерите става единственият рационален ход.

Историческият паралел е с прехода в Apple от Стив Джобс към Тим Кук. Джобс беше визионерът създател, докато Кук е оперативният гений, който мащабира бизнеса до невиждани висини и започна да плаща дивиденти. Ейбъл има подобен профил – той не е сток-пикър (stock picker) като Бъфет, а строител на системи. Успехът му в Berkshire Hathaway Energy, където превърна малка геотермална фирма в национален гигант, е доказателство за уменията му. Но фондовият пазар е различна игра от енергетиката.

Основната теза на този преход е, че Berkshire неизбежно ще стане "нормална" компания. Ейбъл ще трябва да комуникира по-често с анализаторите, да предоставя по-детайлни отчети и да оправдава решенията си не с афоризми, а с екселски таблици. Напускането на Комбс е предупреждение, че лоялността към Бъфет не се прехвърля автоматично към наследника.

Пазарът няма нужда от копие на Уорън Бъфет – това е невъзможно. Той има нужда от компетентен управител на активи, който да не пропилее създаденото. Историята днес е, че Грег Ейбъл поема най-тежката корона в корпоративна Америка и първият му тест ще бъде да реши какво да прави с планина от пари, която става твърде голяма, за да стои бездейна.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.