Снимка: iStock

Ралито на среброто отвъд границата от 60 долара за унция маркира не просто силен ценови импулс, а напрежението между монетарни очаквания, структурни дефицити и спекулативен заряд, който рядко се проявява в такава комбинация. Когато цената достигна $61.61 — нов исторически връх — това не беше изолиран пазарен инцидент, а кулминация на движение, което вече е удвоило стойността на метала с повече от 100% от началото на годината, в момент когато златото се е покачило с приблизително 60%. Подобен диференциал е необичаен, защото традиционно златото доминира в периоди на монетарна несигурност, но днес среброто се превръща в барометър на колективната склонност към риск в среда на високи доходности и стеснена ликвидност.

В сърцевината на тази динамика стои двойната фрактура между монетарните очаквания и реалността на глобалните облигационни пазари. От едната страна спекулативният капитал залага на намаление от Фед с 25 базисни пункта, а евентуално и на нов цикъл на облекчаване догодина, усилен от изказването на Кевин Хасет, който говори за пространство за значително понижение на лихвите. От другата страна глобалната доходност е на равнища, невиждани от 2009 г., което означава, че цената на капитала се е покачила структурно, а дългосрочните инвеститори искат допълнителна премия за риск. Именно в тази амплитуда среброто намира тласък: като актив без доходност то реагира по-чувствително към очакванията за по-евтин капитал, отколкото към действителната посока на доходностите.

Психологията на пазара подсилва движението. Спекулативният елемент е ясно изразен — ETF-ите отбелязаха най-големият седмичен приток от юли насам, а опциите върху най-големия сребърен фонд достигнаха обеми, сходни с тези от октомврийския squeeze. Това говори за колективно поведение, при което инерцията заменя фундаменталния анализ, а ограничената ликвидност на физическия пазар усилва чувствителността на цената към маржин-позициониране. Коментарите на Marex за „overexcited“ пазар и оценки, че текущите нива са около 15% над фундаментално оправданото, отразяват не съмнение в движението, а осъзнаване, че поведенческият цикъл е доминиращ.

В същото време исторически ниските запаси в Китай и все още повишените разходи по заемане на метал в Лондон подсказват, че структурната страна на уравнението остава стегната, въпреки че част от supply squeeze-а от октомври се е нормализирал. Тази комбинация — спекулация върху облекчаване, фискална и монетарна несигурност в САЩ и реални логистични ограничения — напомня за рязкото ускоряване на цената през 2011 г., когато глобалният страх от инфлация и политическа нестабилност създаде сходен двоен импулс. Тогава както и сега историята беше не цената сама по себе си, а начинът, по който психологията абсорбира макросигнали, които се движат в противоположни посоки.

Тук се намесва и класическият ориентир: злато–сребро съотношението. При злато около $4,208 за унция и сребро около $61.48, текущото ratio е приблизително 68–69. Исторически то често се движи между 50 и 80, като нивата около 65–70 подсказват по-скоро неутрална зона спрямо дългосрочните стандарти. През 2020 г. ratio достигна временно над 100 в условията на пандемичен шок, а през фазите на силни сребърни rally движенията под 60 са били редки и краткотрайни, най-вече в периоди на екстремна спекулация. Днешната стойност около 68 ни казва, че въпреки рекордните нива при среброто, пазарът не е достигнал онзи исторически разтегнат разрив, при който металът изглежда отделен от макросредата — напротив, той остава в рамките на типичен късен цикъл, в който среброто просто реагира по-силно на liquidity hopes, докато златото служи като по-стабилен термометър за фискален и политически риск.

Основната теза тук е, че истинската история не е рекордната цена, а нейното значение: среброто се е превърнало в огледало на напрежението между монетарна надежда и фискална реалност, между поведенчески импулс и структурни ограничения, между желание за защита и склонност към спекулация. В този смисъл покачването не е просто движение, а симптом на свят, в който капиталът е скъп, ликвидността е по-несигурна, а очакванията за бъдеща политика се разминават остро между различните сегменти на пазара.

В подобен режим циферблатът на пазара се измества от данните към настроенията: доходностите се покачват, но среброто расте; златото остава относително стабилно, но ratio-то се движи в зона, която показва дълбока, но не екстремна деформация; ETF потоците ускоряват, но физическите запаси остават напрегнати. И тъкмо в тази смесица се вижда логиката на късните цикли, при които пазарът се опитва да синтезира различни, понякога противоположни сигнали, превръщайки волатилността в инструмент за ориентация, а не само в риск.

Пазарът няма нужда от перфектни данни — той търси ясна история. А историята днес е, че среброто се изкачва не защото светът е стабилен, а защото несигурността му придава инерция, която надхвърля обичайните рамки на метала, но остава вписана в историческия ритъм на цикли, в които надеждата и рискът вървят рамо до рамо.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.