Снимка: iStock

Посещението на Еманюел Макрон в Китай не е просто протоколна визита, а директен опит за инверсия на икономическата логика, която доминираше отношенията между Европа и Азия през последното десетилетие. Френският президент открито призова китайския лидер Си Дзинпин да увеличи инвестиционния поток към Европа, предлагайки парадоксална на пръв поглед рецепта за справяне с търговския дисбаланс: вместо да се затварят границите, те да се отворят още по-широко за китайския капитал. Макрон предупреди, че растящият търговски излишък на Китай с останалия свят става "неустойчив", но вместо да размахва заплахата от протекционизъм, той предложи по-ясна рамка за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Логиката е ясна – ако не можем да изнасяме достатъчно стоки за Китай, нека поне внесем китайския капитал, който да работи на европейска земя.

Числата, които стоят зад тази дипломатическа маневра, са безпощадни и не позволяват повече отлагане. Според данните на френската хазна, търговският дефицит на страната с Китай е достигнал застрашителните 47 милиарда евро през 2024 година. Този структурен дисбаланс вече не може да бъде компенсиран само с традиционния износ на луксозни стоки и аеронавтика, въпреки че по време на визитата бяха подписани 12 нови споразумения за сътрудничество в сфери като природните ресурси и социалното осигуряване. Макрон настоява за цел до 2030 година, която да види значителен ръст на китайските активи във Франция, опитвайки се да превърне зависимостта във взаимноизгодно партньорство.

Макроикономическата рамка на срещата обаче е минирана от търговското напрежение, което ескалира през последната година. Решението на Париж да подкрепи митата на Европейския съюз върху китайските електромобили предизвика ответен удар от Пекин под формата на ценови изисквания за френските производители на коняк, създавайки опасност от разпространение на рестрикциите и върху секторите на свинското месо и млечните продукти. В този контекст думите на Макрон, че "най-лошият начин за управление на тези дисбаланси е чрез търговска война", звучат едновременно като предупреждение и като молба за примирие. Президентът подчертава необходимостта Китай да стимулира вътрешното си потребление – стара мантра на западните икономисти, която сега придобива нова спешност на фона на глобалното забавяне.

Си Дзинпин описа разговорите като "откровени, плодотворни и приятелски", наричайки Франция "незаменим" търговски партньор и подчертавайки, че икономическата взаимозависимост не е риск. Това е класическа проява на китайската "мека сила" – създаване на усещане за неизбежно партньорство, което прави конфронтацията да изглежда ирационална. За френския бизнес елит, представен на срещата на Френско-китайския бизнес съвет, посланието е двойствено: надежда за нови пазари, но и страх от непредсказуемостта на регулаторните удари, като скорошните експортни контроли на Пекин върху критични минерали като редките земни елементи.

Предишни опити на Европа да "опитоми" азиатския дракон чрез търговия, стратегия, която често е давала смесени резултати. Стремежът на Макрон за ребалансиране няма да доведе до бързи решения, но е правилната стъпка за "следващата глава" на глобалната търговия. За разлика от ерата на наивния оптимизъм от началото на века, сегашният диалог се води с ясното съзнание за стратегическото съперничество, но и с разбирането, че пълното "откъсване" (decoupling) е икономическо самоубийство.

Основната теза на визитата е опитът на Франция да дефинира трети път между американския конфронтационен модел и пълната зависимост от Китай. Макрон се позиционира като лидер, който не се страхува да говори за "глобални дисбаланси" и да търси прагматични решения, дори когато геополитиката (включително споровете около Украйна и Тайван) тежи на масата за преговори. Неговата амбиция е да използва френското домакинство на Г-7 догодина като лост за налагане на тази нова философия на икономически реализъм.

Пазарът и инвеститорите обаче остават скептични към политическата реторика, докато не видят реални потоци на капитал. Историята днес е, че Европа осъзнава, че не може да победи Китай в играта на износ, затова се опитва да промени правилата, като покани конкурента си да стане съдружник. Дали това е гениален ход или признание за слабост, ще покажат само данните за преките чуждестранни инвестиции през следващите пет години.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.