Снимка: iStock

Когато дипломатическият диалог се измерва в петчасови закрити заседания в Кремъл, липсата на незабавен пробив не е новина за провал, а сигнал за навлизане в най-тежката фаза на преговорите – тази на детайлите. Срещата между Владимир Путин и американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър маркира критичен момент в опита за прекратяване на почти четиригодишната война в Украйна. Макар официалната оценка на Кремъл да е, че разговорите са били "много полезни" и "конструктивни", реалността остава закотвена в непреодолимите към момента различия относно териториалния контрол. Външнополитическият съветник на Кремъл Юрий Ушаков ясно очерта рамката: "Компромис все още не е постигнат". Това признание, съчетано с факта, че някои американски формулировки са били отхвърлени като неприемливи, показва, че сме свидетели на класическо пазарно надлъгване, където всяка страна тества прага на болка на другата.

В сърцето на тези преговори не са просто абстрактни принципи, а конкретни документи – Русия е получила четири нови предложения от САЩ в допълнение към първоначалния мирен план. Това движение на документи предполага, че дипломацията е преминала от фазата на реторика към фазата на техническо структуриране на потенциално примирие. Въпреки това, макрорамката на конфликта се усложнява от паралелната ескалация на напрежението по морските пътища. Преди срещата Путин използва трибуната, за да отправи директна заплаха за удари по кораби на държави, подкрепящи Украйна, ако атаките срещу руския танкерен флот не спрат, наричайки действията на Киев "пиратство". Това е напомняне, че преговорите не се водят във вакуум, а под сянката на кинетичен риск, който може да преобърне масата във всеки един момент.

Психологията на участниците в този процес е забележителна със своята динамика. Украинският президент Володимир Зеленски, който доскоро отхвърляше категорично всякакви териториални отстъпки, сега дава сигнали за предпазлив прагматизъм, отбелязвайки след среща с Уиткоф и Еманюел Макрон в Париж, че най-новият план "изглежда по-добре". Тази промяна в тона, макар и нюансирана, подсказва, че Киев е подложен на огромен натиск да приеме реалността на бойното поле, за да избегне по-лош сценарий. В същото време, в Европа се надига страх, че американският план може да възнагради руската агресия, принуждавайки Украйна към сделка, която легитимира статуквото. Путин умело играе с тези страхове, обвинявайки европейските лидери в саботаж на мирните усилия чрез "неприемливи" промени в предложенията.

Историческата аналогия тук ни препраща към "совалковата дипломация" от времето на Кисинджър, но с модерен, транзакционен привкус, характерен за стила на Тръмп. Уиткоф, който посещава Русия за шести път тази година, и Кирил Дмитриев от руска страна, изглежда се опитват да приложат модел, сходен с мирните инициативи на Тръмп за Газа – структуриран подход, който търси замразяване на конфликта по съществуващите линии. Фактът, че предишна среща в Будапеща е била отменена през октомври поради липса на готовност от страна на Москва за промени в максималистичните ѝ искания, показва колко крехък е този процес. Сегашната интензивност на контактите обаче предполага, че и двете страни осъзнават изчерпването на военните опции за бърза победа.

Истинската новина не е в липсата на подпис под договор днес, а във факта, че комуникационните канали са напълно отворени и наситени със съдържание. Когато Юрий Ушаков казва, че среща между Путин и Тръмп "ще зависи от това какъв напредък се постига", той поставя ясен ценови етикет върху най-желания дипломатически актив – легитимацията на високо ниво. Русия и САЩ са в процес на "откриване на цената" на мира, и както на всеки пазар, волатилността преди сделката е най-висока.

В крайна сметка, пазарът и геополитическите наблюдатели не бива да бъркат липсата на новини за сделка с липса на прогрес. Историята днес е, че архитектурата на бъдещия мир се чертае върху подвижните пясъци на войната, а въпросите за територията и сигурността вече не са теми табу, а точки от дневен ред, по който се работи активно, макар и болезнено бавно.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.