Снимка: Istock

Пазарът често се движи между две крайности: страхът, че всичко е прекалено скъпо, и увереността, че бъдещето вече е „предплатено“ в цените. Но понякога — в редките цикли, когато икономиката се намира на ръба между понижаващи се лихви, технологичен тласък и силна корпоративна адаптивност — пазарът започва да се държи по различен начин. Такъв е и контекстът на новите прогнози на JPMorgan и Deutsche Bank, които поставят S&P 500 в диапазон между 7 500 и дори над 8 000 през 2026 г. Това не е просто въпрос на оптимизъм. Това е отражение на една по-дълбока трансформация: AI капиталовият цикъл, променената структура на потреблението и факта, че днешната икономика не се подчинява на старите учебници. 

JPMorgan поставя таргета 7 500 пункта в рамките на сценарий, в който печалбите на компаниите растат с 13–15% през следващите две години — темп, който на пръв поглед изглежда висок, но всъщност е продължение на вече наблюдаваното. Последният отчетен сезон показа 13.4% годишен ръст на печалбите в S&P 500 — силно представяне, което малцина очакваха след изминалата високолихвена среда. За банката това означава, че оценките не са „плувнали в облаците“, а че пазарът — предизвикателно за скептиците — вече е започнал да дисконтима нов цикъл на производителност, движен не просто от AI хайп, а от реална трансформация в капиталоемките структури: центрове за данни, оптимизация на процеси, автоматизация, дерегулация, по-високи маржове в най-технологичните индустрии.

В тази логика се вписва и потенциалният сценарий от над 8 000 пункта, ако Федералният резерв продължи агресивно да понижава лихвите. Пазарите вече вграждат около 85% вероятност за още едно намаление на следващото заседание, като базовата линия на JPMorgan включва общо две понижения през 2026 г., последвани от по-дълга пауза. Тук Insight 99+ вижда паралел с периода след 1994 г., когато Фед намали лихвите след цикъл на прегряване, а корпоративните печалби се възстановиха значително по-бързо от икономическия растеж. Сега, обаче, разликата е в характера на капитала: AI инфраструктурата създава цикъл, подобен на индустриалните бумове от миналото, но значително по-оскъден откъм конкуренция. Не всеки може да построи център за данни. Не всеки може да тренира модели. Не всеки може да участва в този ръст. Именно затова и маржовете в най-големите компании не се свиват, както в минали цикли — те се разширяват.

Същевременно виждаме и другият слой от анализа: K-образната икономика. JPMorgan и HSBC отбелязват разширяващата се пропаст между домакинствата с подценено потребление и тези, които харчат уверено — обикновено, защото имат експозиция към пазара. Това не е дребен детайл — това е структурен фактор, който насочва какво точно се движи нагоре. През последните тримесечия наблюдаваме ясно разделение: по-ниските доходни групи са „избирателни“, тоест внимателни, дори рестриктивни; по-високите групи — особено онези с портфейли, които се възползват от AI ралито и новите рекорди на индексите — продължават да движат луксозни сегменти, пътувания, услуги и премиум потребление. Това означава, че пазарът може да расте, дори когато голяма част от потребителите страдат. Този парадокс е дискомфортен, но реален: капиталовите пазари живеят в различна хроника от реалната икономика — по-бърза, по-оптимистична, по-ориентирана към бъдещи парични потоци.

От гледна точка на психологията на пазара прогнозата за 7 500–8 000 внася нещо друго — тя нормализира идеята за продължаващ цикъл на повишения. Това има двоен ефект. От една страна, сваля тревожността, която държеше много инвеститори встрани от пазара през 2023–2024 г. От друга — създава риск от еуфорични очаквания, които могат да засилят волатилността при първи признак на разминаване между очаквания и реалност. Пазарът вярва, че печалбите ще растат по-бързо от средното, че AI ефектът ще се разпростре извън технологичния сектор и че повечето компании ще успеят да конвертират AI в реална продуктивност. Ако тази наративна вълна започне да се пропуква — например при забавяне на регулаторните стимули или разочарование в корпоративното ръководство — ще видим бърза корекция. Но засега сигналите са противоположни: корпорациите и правителствата „се надпреварват“ да инвестират в AI именно от страх да не изостанат.

Исторически аналогията с 2013–2014 г. е също интересна: тогава пазарът реагира подобно след нормализирането на политиката на Фед и разгръщането на нов инвестиционен цикъл в технологиите. Но сегашната ситуация е по-сложна, защото, за разлика от миналото, рецесия не настъпи — само „меко охлаждане“, което не успя да пречупи нито пазара на труда, нито технологичното потребление. Това означава, че импулсът не идва от циклично възстановяване, а от структурна промяна. Това е най-силният тип пазарен тласък: тогава трендовете се самозахранват по-дълго.

Какво следва оттук? Ако лихвите наистина продължат да падат, а печалбите останат двуцифрени, диапазонът 7 500–8 000 вече не изглежда като „прогноза“, а като логична следваща спирка в един удължен цикъл. Но същата тази логика ни напомня и друго: силните години често се редуват с години на непредвидими обрати. Колкото повече пазарът вдига очакванията, толкова по-чувствителен става към разочарования — особено при K-образна икономика, в която голяма част от населението не участва в ралито, а политическото напрежение и социалните контрасти могат да доведат до непредвидими вторични ефекти.

Инвеститорът трябва да гледа на това не като на „дали индексът ще стигне 7 500“, а като на картография на един уникален пазарен момент: технологичен суперцикл, монетарен преход, корпоративна адаптация и социална фрагментация. Ако тези сили останат в синхрон, 2026 може да бъде година, която ще се изучава в бъдеще. Ако се разпаднат — ще бъде още един урок колко бързо се променя пазарното настроение.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.