Снимка: iStock

В корпоративния свят на Силициевата долина има една стара максима, че най-добрият начин да предскажеш бъдещето е да го създадеш, но за хиляди служители на HP Inc., това бъдеще изглежда все по-малко човешко и все по-алгоритмично. Технологичният производител, някога символ на гаражната иновация, обяви, че планира да съкрати между 4000 и 6000 души от работната си сила до края на финансовата 2028 година. Това не е просто поредното затягане на колана в условия на макроикономическа несигурност; това е стратегически залог, че изкуственият интелект може да върши работата на хората по-евтино, по-бързо и без да иска болнични. Главният изпълнителен директор Енрике Лорес го нарича „гарантиране на конкурентоспособността“, но за пазара и наблюдателите това е ясен сигнал: HP се опитва да реши уравнението на намаляващите маржове, като извади човешкия фактор от знаменателя. Компанията планира да излезе от този процес с брутни икономии от 1 милиард долара годишно, като внедри AI инструменти в критични звена като разработка на продукти, поддръжка на клиенти и продажби.

Прогнозата за печалбата за текущата година се размина с очакванията на Wall Street, като компанията предвижда печалба на акция между 2.90 и 3.20 долара, докато анализаторите залагаха на средно 3.32 долара. Причината за този разлив не е липса на търсене, а класически хардуерен проблем – цената на компонентите. Поскъпването на чиповете за памет действа като спирачка за маржовете, точно когато цикълът на продажби на персонални компютри започва да набира скорост. Енрике Лорес признава, че компанията предприема „агресивни действия“, включително привличане на нови доставчици и намаляване на паметта в продукти, където тя не е критична. Това е танц върху бръснач – да орежеш качеството или разходите, без да отблъснеш потребителя, който тъкмо е решил да смени остарялата си техника с нов компютър, поддържащ Windows 11.

Само преди три години HP представи почти идентична програма за намаляване на разходите, целяща същото число – елиминиране на 4000 до 6000 работни места. Тогава работната сила наброяваше 61 000 души; към октомври 2024 г. тя вече е свита до около 58 000. Този цикличен процес на „оптимизация“ повдига въпроса дали HP не е попаднала в капана на перманентното преструктуриране, където съкращенията са единственият лост за поддържане на финансова привлекателност в очите на инвеститорите. Пазарът обаче остава скептичен. Акциите на компанията спаднаха с около 4% в разширената търговия, добавяйки към вече натрупания спад от 25% за годината. Инвеститорите виждат разходите за преструктуриране в размер на 650 милиона долара  и се чудят дали икономиите ще бъдат инвестирани в иновации или просто ще закърпят дупките в баланса.

HP се опитва да продаде на света компютри с изкуствен интелект (AI PCs), докато в същото време използва същия този AI, за да съкрати хората, които ги продават и поддържат. Приходите в PC подразделението са нараснали с 8%, водени именно от интереса към машини със специални чипове за AI и корпоративни обновявания. В контраст, принтерният бизнес – някогашната златна кокошка за мастило и тонери – продължава своя бавен залез със спад от 4%. Това създава вътрешно напрежение в корпоративната идентичност: HP едновременно расте в бъдещето и се свива в миналото. Служителите са приклещени в тази преса, осъзнавайки, че инструментите, които трябва да рекламират като революционни, са същите, които правят работните им места излишни.

Енрике Лорес показва опит за геополитическа и технологична диверсификация. Компанията тихомълком премества производствените си мощности извън Китай за продуктите, продавани в Северна Америка, за да избегне тарифните удари. Това е скъпо начинание. В комбинация с инфлацията при паметта, HP е принудена да търси резерви вътре в себе си. Иронията е, че "дигиталната трансформация" тук не е просто маркетингов етикет, а брутален механизъм за оцеляване. Компанията се превръща в по-лека, по-автоматизирана структура, но рискът е да загуби институционалната памет и човешкия контакт, които често са разликата между лоялен клиент и загубен клиент.

В крайна сметка, новината от Пало Алто е микрокосмос на по-голямата промяна в икономиката. Ако преди десетилетие компаниите наемаха хора, за да създават софтуер, днес те внедряват софтуер, за да не наемат хора. HP Inc. чертае пътя, по който вероятно ще поемат много други наследствени технологични гиганти – замяна на оперативните разходи за заплати с капиталови разходи за AI лицензи. За 6000 души това е лична трагедия; за акционерите – необходимо зло; а за икономическата история – повратна точка, в която ефективността престава да бъде средство и се превръща в самоцел. Въпросът, който остава да виси във въздуха, е дали един "оптимизиран" до съвършенство танкер все още има нужда от екипаж, или просто от добър автопилот, докато плава към неизвестното.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.