Снимка: iStock

Има дни, в които политическата гравитация във Вашингтон се обръща и това, което изглеждаше като непоклатима йерархия, внезапно се разпада под тежестта на обществения натиск; гласуването за разсекретяване на досиетата „Епстийн“ е точно такъв момент. Когато Камарата на представителите приеме законопроект с поразяващото мнозинство от 427 гласа срещу един, а Сенатът го последва с пълно единодушие, това престава да бъде просто законодателна инициатива и се превръща в обществен ултиматум, който дори фигура с влиянието на Доналд Тръмп не може да игнорира. Дълго време президентът се опитваше да задържи капака на тази кутия на Пандора, използвайки целия си арсенал от политически лостове – от лични привиквания на депутати в Ситуационната зала до натиск върху председателя на Камарата Майк Джонсън. Но фактът, че в крайна сметка той трябваше да отстъпи и да нареди на своите хора да гласуват „за“, за да не бъде прегазен от политическия валяк, показва, че желязната му хватка върху партията започва да корозира.

Този епизод маркира една от най-интересните психологически драми в съвременната американска история, защото противопоставя два основни инстинкта на движението MAGA – лоялността към лидера срещу обсесията за разкриване на тайните на елита. Марджъри Тейлър Грийн, доскоро един от най-верните преторианци на Тръмп, се превърна в лицето на този бунт, заявявайки с брутална откровеност, че битката за досиетата е „разкъсала“ движението. Нейните думи, изречени на стълбите на Капитолия в обкръжението на жертви на трафика на хора, резонират с болката на електорат, който е спал в коли и е чакал с часове по митинги, вярвайки, че се бори за истината, само за да види как идолът им се колебае. Това е класически когнитивен дисонанс – моментът, в който вярата в личността се сблъсква челно с принципите, които тази личност би трябвало да олицетворява.

Фундаменталната логика зад този политически театър е безпощадната аритметика на рейтинга. С одобрение, сринало се до 37%, и икономически наратив, който му се изплъзва заради високите разходи за живот, Тръмп просто не можеше да си позволи да застане на пътя на влак, който вече е набрал инерция. Проучванията показват, че едва четирима от десет републиканци одобряват действията му по казуса „Епстийн“, а независимите избиратели са настроени негативно в съотношение шест към едно. В такава среда, опитът да се скрие информация действа като политически самоубийствен акт преди междинните избори. Томас Маси, един от архитектите на законопроекта, правилно отбеляза, че Тръмп е постъпил умно, като е решил да „застане начело на парада“, след като е осъзнал, че не може да го спре. Това е стратегия на оцеляването, маскирана като лидерство.

Ситуацията напомня на края на ерата „Никсън“, когато стената на мълчанието започва да се пропуква не от външни врагове, а от вътрешни съмнения. Въпреки че Тръмп обещава да подпише закона, играта далеч не е приключила, тъй като изпълнителната власт все още разполага с механизми за забавяне – като например текущото разследване за връзки на демократи с Епстийн, което може да послужи като удобен предлог за редактиране на ключови документи. Единственият глас „против“ – този на Клей Хигинс – който предупреди за опасността от накърняване на репутацията на невинни хора, остана глас в пустиня, заглушен от колективния вик за възмездие. Пазарът на идеи в момента не търси нюанси; той търси имена, дати и сметки.

Посланието от последните 24 часа е ясно: във Вашингтон вече няма недосегаеми теми и няма абсолютен контрол. Когато дори най-шумните поддръжници на президента се обединят с демократите, за да заобиколят партийното ръководство, ставаме свидетели на децентрализация на властта, която е колкото хаотична, толкова и здравословна за демокрацията. Истината за Епстийн, каквато и да е тя, вече не е просто криминална хроника; тя се превърна в тест за интегритета на цялата политическа система. Тръмп разбра по трудния начин, че можеш да водиш електората си навсякъде, освен обратно към тъмнината. Ако той продължи да се съпротивлява скрито, докато публично подкрепя закона, рискува да превърне най-лоялните си последователи в най-ожесточените си критици, защото няма нищо по-опасно за един популистки лидер от това да бъде уличен, че е част от елита, който е обещал да разруши.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.