Пазарът обича да ни приспива с усещането, че всичко е под контрол точно преди да покаже колко е безмилостен. Днес не говорим за срив, не говорим дори за класическа паника. Говорим за нещо много по-подмолно – за комбинация от самодоволство, страх да изпуснем печалбата и системно подценяване на риска от страна на хора, които би трябвало да са професионалните „пазачи“ на капитала. И точно това е моментът, в който един разумен инвеститор трябва да си зададе най-неприятния въпрос: „Ако утре пазарът падне с една трета или наполовина, какво реално ще направя – не какво си обещавам днес, а какво ще направя, когато виждам червените числа по екрана?“

Последното проучване сред големи управители на пари, почти петстотин милиарда под управление, рисува картина, която на теория не би трябвало да съществува. Огромната част от тях признават, че акциите са надценени, че сегментът около изкуствения интелект прилича на класически балон и че именно спукването на този балон е най-големият единичен риск пред пазарите в следващите месеци. И в същото време същите тези хора са агресивно „дълги“ в акции, с исторически нисък дял в брой и с готовност да поемат все по-висок риск. С други думи: умът им казва „опасно е“, поведението им казва „не мога да си позволя да не съм вътре“. Това не е логика, това е социална динамика – страх не да загубиш, а да изглеждаш „глупав“, ако си пропуснал още един последен ход нагоре.

Особено тревожна е статистиката за дела на парите в брой. От 2002 г. насам има двадесет случая, в които средният дял на ликвидни средства в портфейлите на тези професионални играчи пада до 3,7% или по-малко. Във всеки един от тези случаи без изключение акциите впоследствие изостават, а държавните облигации се представят по-добре през следващите един до три месеца. Днес нивото на парите в брой е точно 3,7%. Това само по себе си не гарантира срив, но ни казва едно ясно нещо: професионалният капитал е почти напълно „зареден“ в риск, с много малко възглавница, ако нещата тръгнат в погрешна посока.

На този фон се появяват и гласове, които не се страхуват да звучат некомфортно. Един от най-известните управляващи в облигациите препоръчва до една пета от портфейлите да стоят в брой или краткосрочни държавни книжа. Това е радикално послание в среда, в която десетилетия наред доминираше мантрата „винаги бъди напълно инвестирал“. Същият аргументира, че средният инвеститор държи прекалено много в акции – особено в американски – и същевременно твърде много в дългосрочни облигации, които са изложени на риск от по-висока доходност и загуба на стойност. На практика той казва: натрупахте твърде много експозиция към активи, чиято цена зависи от това лихвите да останат благоприятни и растежът да не се чупи.

Към това се добавя и символиката на имена като Майкъл Бъри – човекът, който стана легенда, защото видя кризата от 2008 г. преди почти всички. Той спира регистрацията на фонда си и паралелно залага на спад в една от звездите на вълната около изкуствения интелект, компанията Palantir. Позицията му е структурирана така, че да печели, ако до 2027 г. цената падне под 50 долара, а в момента акцията е далеч над тези нива, макар и с корекция от последните седмици. Само по себе си това не е сигнал за сигурен срив – пазарът не следва нито един човек, независимо колко блестяща е биографията му. Но има нещо показателно в това, че дори „вечните мечки“ не просто мърморят, а започват да поставят пари зад тезите си.

В същото време индексите, гледани от дистанция, не изглеждат драматично. Основният американски индекс е спаднал с около 3% от историческия си връх, а технологичният – с малко над 5%. Това са движения, които по учебник попадат в категорията „шум“. И точно това е опасността: инвеститорите са привикнали да „купуват спада“, да приемат всяка корекция като временна възможност. Навикът, създаден в години на евтини пари и бързи възстановявания, се превръща в автоматичен рефлекс – без да се задава въпросът дали основните променливи не са се изместили.

Допълнителен слой риск идва от средата на политически и икономически несигурност. Обсъждат се промени в митата, които биха могли да натиснат нагоре дългосрочните лихви по държавните облигации. Част от управляващите очакват такова развитие, но въпреки това не виждат причина да намалят риска в портфейлите. Някои дори вярват, че акциите могат да се качат едновременно с доходността – сценарий, който изисква почти идеална комбинация от растеж и инфлационен контрол. Историята показва, че подобни „перфектни“ пътеки са по-скоро изключение, отколкото норма.

Червените флагове не се изчерпват с нагласите на професионалните инвеститори. Структурата на възхода в последните години се концентрира все по-силно в ограничен брой големи компании, особено в технологиите и темата за изкуствения интелект. Това концентрира риска: ако един тесен сегмент започне да се коригира по-дълбоко, следващата вълна често се прехвърля към индексите, към индиректните носители на същата експозиция и към компаниите, които са били „повлечени“ нагоре по инерция. Когато всички говорят за „балон“ и едновременно продължават да участват в него, системата става чувствителна към дори малки разклащания – един слаб отчет, една по-строга дума от централна банка, една неочаквана геополитическа искра.

Какво означава това за индивидуалния инвеститор, далеч от големите екрани на Уолстрийт? Не означава, че трябва панически да продава и да бяга в брой. Означава, че трябва много честно да се погледне в огледалото на риска. Колко процента спад реално може да понесете, без да започнете да взимате емоционални решения? Ако пазарът утре падне с 30–40%, това ще е неприятно, но поносимо ли е в рамките на вашия хоризонт, или ще натисне психологическия ви праг до точка, в която ще продадете близо до дъното? Ако отговорът на тези въпроси е неясен, значи портфейлът ви не е съобразен не само с вашия профил, но и с реалистичния диапазон на пазарните движения.

Периоди като този са подходящ момент да се прегледа структурата по класове активи, по региони и по отделни теми. Твърде концентрирани ли сте в една страна, в един сектор, в една модна тенденция? Има ли част от капитала, който може спокойно да бъде преместен в по-консервативни инструменти – краткосрочни държавни книжа, парични фондове, нисковолатилни стратегии – не защото „знаете“, че идва срив, а защото не искате да разчитате единствено на добрия сценарий? Подобна „възглавница“ не е израз на песимизъм, а на уважение към това, че пазарите могат да се движат по начини, които ние не можем да предвидим.

Важен е и хоризонтът. Ако инвестирате с идея за десет, петнадесет или двадесет години, една бъдеща меча фаза – дори тежка – е статистически вероятна и дори нормална част от пътя. Но именно тогава дисциплината е ресурс, който най-лесно се изчерпва. Днешните сигнали за самодоволство сред професионалните инвеститори не са призив да затворите всичко и да чакате буря, а напомняне, че „страхувай се, когато другите са алчни“ не е просто остроумна фраза, а работещ принцип за управление на риска.

Най-здравословната реакция в подобна среда не е паника, а подреждане: преоценка на поетия риск, ясно дефиниране на допустим спад, проверка дали портфейлът ви отговаря на собствения ви характер, а не на моментните настроения на масата. Пазарът ще продължи да върви в своя ритъм – понякога плавно, понякога с резки завои. Вашата задача е да сте сигурни, че при следващия по-остър завой няма да изхвърчите от завоя заедно с онези, които днес уверено казват, че всичко е под контрол, но са забравили колко бързо се сменят сезоните на капиталовите пазари.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.