Снимка: iStock

Пазарите не мразят лошите новини, те мразят неяснотата, а Европа току-що изпрати най-силния си сигнал за годината – мъглата се вдига. След месеци на парализиращ страх от търговски войни, мита и геополитически трусове, корпоративният свят на Стария континент прави рязък психологически завой, който може да дефинира инвестиционния пейзаж за 2026 година. Ако през първата половина на 2025 г. думата „несигурност“ беше най-често произнасяната мантра в конферентните разговори на изпълнителните директори, то третото тримесечие маркира края на тази ера на колебание. Анализът на транскриптите от отчетите на компаниите в Stoxx 600 показва нещо, което статистиката често пропуска, но умните пари усещат веднага – споменаването на „несигурност“ се срина под петгодишната средна стойност. Това не е просто лингвистична подробност; това е фундаментът на връщащия се риск-апетит.

Този момент напомня на пазарното облекчение след големите търговски спорове от 2018-2019 г., когато самият факт, че картите бяха свалени на масата, позволи на бизнеса да диша, дори условията да не бяха идеални. Днес наблюдаваме идентичен феномен. Европейските фирми не просто оцеляха в среда на мрачни прогнози за третото тримесечие; те ги разбиха. Противно на очакванията за рецесионен сценарий, виждаме повече повишения на корпоративните насоки (guidance upgrades), отколкото понижения – един от най-чистите индикатори за здравето на бизнеса. Дори под тежестта на валутните колебания и новите мита, маржовете на печалба остават изненадващо устойчиви, демонстрирайки онази „анти-крехкост“, за която говори Насим Талеб. Когато системата е под стрес, слабите се чупят, но силните стават по-ефективни, и точно това се случва с гръбнака на европейската икономика в момента.

Ключът към тази нова увереност не е в изчезването на проблемите, а в тяхната яснота. Пазарът премина от фаза на „страх от неизвестното“ към фаза на „управление на риска“. Ясните търговски политики, макар и рестриктивни, действат като котва за корпоративните планирания. Споразумението между САЩ и Европейския съюз за 15% митническа ставка, както и светкавичната реакция на Швейцария, която успя да договори с администрацията на Доналд Тръмп намаляване на наказателните мита от 39% на 15%, дадоха на бизнеса това, което той цени най-много – предвидимост. Компании като Merck KGaA дори успяха да договорят специфични споразумения, изолирайки се от общия шум. Когато един главен изпълнителен директор знае колко точно ще му струва достъпът до американския пазар, той може да оптимизира веригата на доставки, да прекалкулира цените и да защити маржовете си. Когато не знае – той просто спира инвестициите. В момента Европа натиска бутона „Play“ отново.

Разбира се, тази вълна на оптимизъм не повдига всички лодки еднакво и тук се крие капанът за невнимателния инвеститор. Болката вече не е системна, а концентрирана, което създава пазар на две скорости. Докато фармацевтиката и технологиите дишат по-леко, индустриалното сърце все още прескача удари. Автомобилният сектор и химическата промишленост остават в окото на бурята. Шведският гигант Hexpol AB, производител на полимери и каучукови компоненти, е живото доказателство за това – компанията регистрира най-висок брой споменавания на „несигурност“ в целия индекс Stoxx 600. Главният изпълнителен директор Клас Далберг беше брутално откровен: митата удрят клиентите в Северна Америка, а това убива търсенето. Подобна е ситуацията и при Volvo AB. Производителят на камиони се готви за тежка зима, тъй като поръчките се свиват под натиска на 25-процентните мита за тежкотоварни машини, влезли в сила този месец. Тук психологията на „отложения разход“ работи с пълна сила – никой не купува камион днес, ако не знае дали ще има какво да вози с него утре.

И все пак, парадоксът на настоящия момент е, че именно тази концентрация на слабостта е добра новина за цялостната картина. Когато проблемите са изолирани в конкретни сектори, те престават да бъдат системен риск за целия пазар. Това позволява на анализаторите да пренастроят моделите си за 2026 г. с много по-голяма доза увереност. Позитивните ревизии на печалбите вече започнаха да се трупат, водени от убеждението, че най-лошото е зад гърба ни. „Широкобазираната устойчивост на маржовете“, както я описват стратезите на Bloomberg Intelligence, е фундаментът, върху който ще стъпи следващото рали. Инвеститорите започват да гледат отвъд текущите турбуленции, фокусирайки се върху възстановяването на веригите за доставки и укротяването на инфлацията.

Психологическата промяна е осезаема – Европа спря да се извинява за икономическата си среда и започна да се адаптира към нея. Това е класически преход от защитна към офанзивна стратегия. Доскоро въпросът беше „как да оцелеем“, сега въпросът е „как да растем при новите правила“. Пазарът вече е калкулирал търговските бариери; той е „изял“ новината за митата и е преработил шока. Оттук нататък всяко подобрение в макрорамката ще действа като катализатор за възходящо движение. Историята ни учи, че най-големите печалби се правят не когато всичко е перфектно, а когато нещата престанат да бъдат ужасни и станат просто „поносими“. Точно в тази точка се намираме днес. Европа не е в еуфория, но е в състояние на трезв, работен оптимизъм – а това е най-здравословната почва за дългосрочен растеж. 2026 година се очертава не като година на оцеляване, а като година на ренесанс за онези, които имаха смелостта да задържат позициите си, докато другите продаваха заради страха от една-единствена дума: несигурност.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.