Снимка: iStock

На пръв поглед това е просто още един спор за комисиона, решен с компромис по средата. В действителност договорката между Apple и Tencent за 15% дял от разходите в мини-приложенията и игрите в WeChat е много повече от техническа новина. Тя е нова координатна система за това как ще изглежда властта в мобилната икономика на Китай през следващото десетилетие – и сигнал, че дори най-затворените екосистеми като тази на iPhone могат да се огънат, когато се сблъскат с по-голяма локална реалност.

Apple ще поеме процесирането на плащанията вътре в мини игрите и мини приложенията на WeChat върху iPhone и ще взема 15% комисиона върху покупките, вместо обичайните 30%, които дълго време бяха „светата граница“ на приходния модел за мобилния гигант. Разработчиците, които искат да участват, ще трябва да се съобразят с определени софтуерни изисквания на Apple – включително такива, свързани с родителски контрол и възрастови диапазони. На хартия това е технически детайл; на практика е признание, че в Китай не Apple държи вратата към съдържанието, а WeChat.

В САЩ и Европа Apple дълго защитаваше модела „30% такса срещу достъп до екосистемата“, зад който стоеше логика за сигурност, качество и контрол. В Китай обаче iPhone е само един от играчите в свят, доминиран от местни гиганти като Tencent, ByteDance и Alibaba. WeChat е не просто приложение, а дигитална инфраструктура, през която минава ежедневието на над милиард души – плащания, съобщения, резервации, билети за кино, игри, мини-магазини. До вчера Apple практически не получаваше нищо от този вътрешен свят, защото мини игрите и приложенията в WeChat заобикаляха официалната рамка за плащания на iOS чрез външни системи и вътрешни механизми на Tencent.

Резултатът беше странен парадокс: милиони китайски потребители харчеха пари в дигиталната икономика, седящи върху устройства на Apple, но приходите от тези разходи не стигаха до Apple. Затварянето на този „прозорец“ беше неизбежно, но начинът, по който се случи – с компромис до 15% – говори много за баланса на силите. Там, където в други юрисдикции Apple отстъпва под натиска на регулатори и съдилища, в Китай отстъпва под тежестта на локалните екосистеми и политическата рамка.

За Tencent сделката е облекчение. До този момент компанията беше под кръстосан натиск: от една страна Apple настояваше да се затворят „дупките“ за външни плащания, от друга – китайските регулатори засилиха вниманието си към практиките на чуждестранни технологични компании и таксите им. Разклатено споразумение с Apple можеше да отвори кутията на Пандора – от по-агресивни проверки до потенциални ограничения. Сега Tencent плаща с част от комисионите си, за да купи стабилност и предвидимост, без да жертва мини-екосистемата, която в последното тримесечие е донесла над 32.3 млрд. юана (около 4.5 млрд. долара) приходи от социална мрежа.

От страна на Apple сделката изглежда като рядка, но премислена отстъпка. Петнадесет процента са по-малко от „каноничните“ 30%, но са повече от нула, която до вчера беше реалният приход от този сегмент. Освен това компанията получава нещо, което не фигурира в числата: нормализиране на отношенията в най-големия пазар на смартфони и шанс да установи прецедент, приложим и към други китайски платформи. В среда, в която местни конкуренти като Xiaomi и Huawei натискат силно с интегрирани собствени магазини и услуги, Apple не може да си позволи да бъде твърд догматик.

Паралелно върви и политическият пласт. През последната година китайските власти засилиха проверките на правилата на Apple за мобилни магазини и плащания. Юристите и активистите използваха глобалния натиск срещу доминиращите платформи, за да настояват за повече „справедливост“ и прозрачност и в Китай. В този контекст компромисът с Tencent позволява на Apple да демонстрира гъвкавост, преди да бъде „принудена“ към такава. В същото време компанията запазва основния си наратив – сигурност, контрол върху плащанията, защита на потребителя – като просто адаптира цената.

Години наред много разработчици и инвеститори преживяваха 30%-ната такса на Apple като неизбежно „природно явление“. Постепенно, с решения в Южна Корея, Европейския съюз и други юрисдикции, таксата се оказа по-скоро променлива величина, отколкото закон на физиката. Сделката с Tencent засилва това усещане: комисионът е функция на сила и контекст, не на принцип. Когато отсреща стои WeChat с милиард потребители и политическа тежест, 30% стават 15%.

За инвеститорите в Tencent и Apple новината носи различни нюанси. За Tencent това е потенциално лека компресия на маржа, но срещу това стои легализиран и стабилен модел, който намалява правните и търговски рискове и отваря възможност за по-агресивно развитие на мини игрите върху iOS. За Apple това е влизане в растящ сегмент, който до вчера беше „чужда територия“, и шанс да превърне WeChat-мини игрите в реален приходен канал в момент, когато растежът от устройства се забавя и фокусът върху услуги става критичен.

Тази сделка подсказва и как може да изглежда бъдещето на мобилните платформи в Китай: мрежа от взаимни, частично припокриващи се екосистеми, в които никой не е абсолютен монополист. Apple контролира устройството и операционната система; Tencent владее ежедневието на потребителя; регулаторът държи рамката, в която всички те работят. Там, където преди десет години глобалната мечта беше „една платформа да владее всичко“, днес реалността става многополюсна.

В дългосрочен план най-интересният въпрос е дали този компромис ще остане китайски прецедент, или ще се превърне в аргумент в други спорове – с музикални платформи, видеослужби и социални мрежи по света. Ако 15% за WeChat могат да бъдат оправдани с „локална специфика“, утре регулатори и партньори в други региони ще попитат защо тяхната специфика струва 30%. И тогава сделката между Apple и Tencent ще се окаже не просто регионална договорка, а отправна точка за нова, по-гъвкава карта на таксите в мобилната ера.

Пазарът обича да мисли за технологичните гиганти като за неподвижни структури, но всъщност те се движат по същите правила като всяка друга система – отстъпват там, където съпротивлението е твърде голямо, и настояват там, където силата е на тяхна страна. Днешната сделка показва точно това: в Китай Apple не диктува правилата, а преговаря за тях. А в свят, в който пренасяме все повече от живота си в цифрови платформи, подобни малки числа — 15 вместо 30 — често са разликата между доминация и съжителство.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.