Снимка: iStock

В епоха, в която понятието „устойчивост“ е станало почти маркетингово клише, една по-дълбока и по-тиха революция се разгръща във финансовия свят – инвестициите с въздействие. Те не целят просто да изглеждат морално правилни, а да бъдат реално ефективни – да носят печалба и едновременно да решават социален или екологичен проблем. Докато ESG моделът на корпоративна отговорност се превърна в терен на политическа полемика, „impact investing“ се оформя като следващата еволюция – по-конкретна, по-прагматична и по-трудна за имитация.

Разликата е в намерението и измеримостта. ESG (Environmental, Social, Governance) оценява рисковете за бизнеса от външни фактори – климат, неравенства, управление – и търси как да ги минимизира. Инвестициите с въздействие, напротив, започват от въпроса: „Как можем да увеличим ползата за обществото и планетата – и да спечелим от това?“ Те не са защита срещу риска, а търсене на смисъл. Според данни на Global Impact Investing Network (GIIN), към началото на 2024 г. активи за 1,6 трилиона долара се управляват по този модел – скок от 35% за две години. За мащаба на световните финанси това е малко, но за скоростта на промяната – изключително много.

Същността на „impact investing“ е двойната линия на възвръщаемост: финансова и социална. Капиталът се насочва към конкретни нужди – достъпни жилища, чиста енергия, здравеопазване, образование, устойчиво земеделие. Разликата е, че за всяка инвестиция се изисква измерим резултат – колко домакинства са получили достъп до електричество, колко хиляди тона въглерод са спестени, колко микропредприятия са получили финансиране. Ако ESG често се критикува за „зелен прах“ върху отчетите, то при инвестициите с въздействие този прах се отмива от числата.

Тази измеримост идва чрез системи като IRIS+ и Harmonized Indicators for Private Sector Operations, базирани на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН. Те превеждат моралната амбиция на езика на счетоводството. Най-трудният показател остава т.нар. „допълнителност“ – доказателството, че резултатът е възможен именно благодарение на инвестицията, а не би се случил и без нея. В противен случай настъпва „impact washing“ – морален еквивалент на финансовото инженерство.

Историята на понятието започва не в Силициевата долина, а в една стая на Rockefeller Foundation през 2007 г. Тогава няколко филантропи и инвеститори поставят въпроса как капиталът може да бъде не само ефективен, но и етичен без да е идеологически. Днес японският държавен пенсионен фонд GPIF (1,7 трилиона долара активи) проучва внедряването на модела, а холандските гиганти ABP и PGGM вече пренасочват десетки милиарди евро към проекти с измеримо въздействие. Това не е идеализъм – това е демографска и политическа необходимост. Населението застарява, неравенствата растат, климатът изисква капиталови решения, а не декларации.

И все пак – има ли компромис между печалба и мисия? Данните не са еднозначни. Изследване на National Bureau of Economic Research от 2019 г. показва, че вътрешната норма на възвръщаемост на фондове с въздействие е с 4,7 процентни пункта по-ниска от традиционните венчър фондове. Но по-нов анализ на Schroders и Oxford Said Business School през 2024 г. отчита точно обратното: портфейлите с въздействие са постигнали средна годишна доходност от 8,3%, срещу 4,8% за неутралните. Истината вероятно е в средата – ефектът зависи не от стратегията, а от качеството на управлението.

Примери не липсват. Индийската Fincare, финансирана от LeapFrog Investments, се трансформира от микрофинансова институция в пълноценна банка, тройно увеличавайки стойността на вложения капитал. Токио издаде първата в света сертифицирана „resilience bond“ за 300 милиона евро, насочена към защита от наводнения и климатични рискове. Пазарът я погълна моментално – доказателство, че капиталът има апетит за дългосрочна полезност.

Философски, „impact investing“ е обратната страна на циничния капитализъм. То не отрича печалбата, а я пренарежда: от самоцел към средство. В свят, където климатичните бедствия, социалните напрежения и технологичните трансформации изтриват границата между обществена и частна отговорност, този подход изглежда като етичната му адаптация. Когато пазарът започва да възнаграждава онези, които решават проблеми, а не ги създават, това вече не е утопия – това е новата реалност на капитализма.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.