Снимка: iStock

Американските пазари рядко изглеждат толкова еуфорични и толкова нервни едновременно. Откакто Доналд Тръмп спечели изборите на 5 ноември 2024 г., S&P 500 се е изстрелял с 18%, достигайки исторически връх. Но зад тази „победа на Уолстрийт“ стои не толкова възраждане на икономиката, колкото новият фетиш на епохата — изкуственият интелект. И както често се случва, когато пазарът открие нова религия, рационалността е първата жертва.

Тръмп обеща бум чрез по-ниски данъци и дерегулации, но реалният двигател на покачването се оказа AI-екзалтацията. Седем гиганта — Nvidia, Apple, Alphabet, Microsoft, Amazon, Meta и Tesla — създадоха повече от половината ръст на индекса. Ако ги извадим, останалите 493 компании почти не са помръднали — равнопретегленият S&P е нагоре едва с 5%, а медианната акция – с 1,2%. Пазарът расте, но дъното не го следва. Това вече не е „bull market“, а дигитална олигархия.

Иронията е, че изкуственият интелект се превърна в спасителен пояс за пазари, разтърсвани от същия човек, който обеща „стабилност чрез сила“. От началото на годината Тръмп е редувал заплахи за мита и отстъпления, атакувайки централната банка, пренаписвайки търговски споразумения и дори намеквайки, че държавата трябва да държи дялове в стратегически корпорации като Intel и US Steel. Волатилността се превърна в инструмент на политиката. Но за да остане привлекателен, пазарът имаше нужда от нова история, която да компенсира шума. Тази история се казва AI.

Nvidia вече струва над 5 трилиона долара, а Apple и Alphabet са над 4. Новата надпревара не е за автомобили, чипове или енергия, а за изчислителна мощ и алгоритмична доминация. Инвеститорите говорят за „AI инфраструктура“ със същата страст, с която през 90-те обсъждаха „интернет гръбнака“. Но докато тогава всички компании можеха да бъдат част от мрежата, днес достъпът до AI-сървъри е привилегия, а не право. Затова и пазарът се концентрира — богатството на индексите расте, но разпределението му се свива.

Това не е просто финансов феномен, а поведенчески цикъл. Всеки бум в историята има свое „магическо обяснение“: железниците, електричеството, компютърът, интернетът. Сега е ИИ. И всеки път инвеститорите вярват, че този път е различно. Но сегашният парадокс е по-дълбок: пазарът се изстрелва нагоре именно когато икономиката се забавя, потребителските акции падат, а тарифите изяждат маржовете. Тръмп може да твърди, че растежът е доказателство за политическа сила, но реалността е, че Америка преживява разделен подем — корпоративен в технологиите и дефлационен в реалния сектор.

Това личи ясно по структурата на риска. Материалите и потребителските стоки са сред най-слабите сектори — надолу с 8%, тъй като новите мита правят суровините по-скъпи, а домакинствата по-предпазливи. Дори гиганти като Chipotle отчитат „забавяне на вечерните клиенти“ — симптом на изтощен среден клас. Зад лъскавия фасаден ръст индексът започва да прилича на къща с два етажа: технологичният лукс горе, и разпадащата се основа долу.

Интересното е, че тази разделеност не е нова. Всеки път, когато Америка преминава през индустриален преход, капиталът се концентрира около следващото голямо нещо — и политиците се опитват да го яхнат. В момента ИИ изпълнява ролята, която петролът имаше през 70-те, интернетът – през 2000-те, а зелената енергия – през 2010-те. Разликата е в мащаба: този път иновацията не се изчерпва с технология, а променя самата логика на труда, производителността и печалбата. Именно това кара пазарите да игнорират краткосрочния шум от митата и да гледат отвъд цикъла.

Въпросът е колко дълго тази еуфория може да се поддържа без икономическа база. Исторически, всеки път когато пазарът расте по-бързо от реалните доходи, следва или корекция, или стагнация. А тук добавяме и политически риск: ако търговските конфликти с Китай се възобновят, или ако Федералният резерв реши да не понижава лихвите така бързо, както пазарът очаква, този крехък баланс между страх и надежда може да се скъса. Волатилността, както предупреди един от анализаторите, „не е просто статистика – тя е психологическо натрупване“. Пазарът може да изглежда непоклатим, докато не загуби вярата си в собствената непоклатимост.

Но засега САЩ остават центърът на световния капитал. Дори чуждите инвеститори – които иначе се страхуват от тарифите и доларовата хегемония – купуват американски акции с рекордно темпо. Ликвидността, мащабът и културната вяра, че технологичният прогрес ще надмине политиката, поддържат този наратив жив. В известен смисъл, това е най-американската от всички икономически илюзии: че новата идея винаги ще надделее над стария риск.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.