Снимка: Istock

Федералният резерв отново започва да подава ръка на финансовите пазари – и този път не чрез обикновено намаление на лихвите, а чрез нещо по-тихо, но далеч по-влиятелно. На 1 декември Фед официално ще прекрати програмата за количествено затягане (QT), започнала през 2022 г., и ще спре да свива баланса си от 6,6 трилиона долара. За инвеститорите, фокусирани само върху темпа на лихвените решения, това може да изглежда като техническа подробност. Но за пазарите – това е същинският сигнал за завой в паричната политика, скрит под повърхността на официалната риторика.

В основата на решението стои не просто желанието да се подкрепи растежът, а необходимостта да се стабилизира финансовата „сантиметровка“ – онзи невидим механизъм от ликвидност, резерви и държавни облигации, без който системата започва да скърца. От юни 2022 г. насам Фед „източваше“ ликвидност чрез QT, като оставяше изтичащи облигации да напускат баланса му, принуждавайки частния сектор да ги абсорбира. Това беше една от причините пазарите да преживеят едновременно срив на акциите и на облигациите през 2022 г. Сега този процес се обръща – Федералният резерв започва отново да реинвестира в съкровищни бонове и ипотечни книжа, което на практика е форма на „скрито облекчаване“, еквивалентно на четвърт процентен пункт по лихвата.

С други думи, докато пазарите чакат евентуален нов лихвен стимул през декември, той вече се случва – но чрез балансa на Фед, а не чрез ставката по федералните фондове. Когато централната банка спира да продава и започва да реинвестира, тя всъщност премахва натиска върху търсенето на нови държавни емисии. Частните инвеститори вече не трябва да „поемат“ всяка нова емисия облигации, което освобождава капитал за по-рискови активи – акции, корпоративни облигации, и дори алтернативи като недвижими имоти и фондове.

Промяната идва точно преди редовното съобщение на Министерството на финансите за новите емисии. Спрямо предходните очаквания – за приключване на QT през първото тримесечие на 2026 г. – решението е ускорено с почти половин година. Това дава на финансовото министерство повече пространство да увеличи своя кешов буфер и да финансира разходите си без риск от „сблъсък“ с Фед за инвеститорските пари. В същото време Федералният резерв ще стане нетен купувач на краткосрочни съкровищни бонове, което ще осигури нов приток на ликвидност в системата.

Пазарите вече усещат ефекта. Акциите приключиха октомври с повишения и трите основни индекса — Dow Jones, S&P 500 и Nasdaq — отчетоха печалби както за деня, така и за месеца. Доходността на 10-годишните облигации се движи около 4,1%, а на 30-годишните близо до 4,7% — нивa, които показват увереност, но и напрежение. На теория, край на QT трябва да означава по-ниски дългосрочни доходности, тъй като ликвидността се връща в системата. На практика обаче доходността се покачва, защото пазарите тълкуват решението като знак, че Фед се опитва да изпревари потенциални проблеми — а не просто да отпусне юздите.

Исторически подобни обрати винаги са имали дълбоки последици. Прекратяването на предишните програми за затягане — през 2014 и 2019 г. — предшестваше големи вълни на поскъпване на рисковите активи. Балансът на Фед действа като гравитационно поле: когато се разширява, пазарите „плуват“ нагоре; когато се свива, въздухът се изтегля. Сега отново идва фазата на облекчение.

Експертите от Comerica Bank посочват, че всяка спряна продажба на държавна или ипотечна ценна книга означава още един долар, който може да се насочи към реалната икономика. Или казано просто – частните капитали отново ще търсят риск. Инвеститорите трябва да осъзнаят, че това е по същество „пазарно облекчаване“ без официално обявен QE.

Но тук се крие и рискът. Ликвидността е като кислород – тя поддържа движението, но в прекомерно количество може да запали нови спекулативни пламъци. Ако пазарите приемат края на QT като сигнал за безкрайна подкрепа, може да се повтори цикълът от 2021 г., когато евтините пари доведоха до надценяване на активите. В този смисъл решението на Фед може да се окаже двойно острие – инструмент за стабилност, който едновременно увеличава апетита към риск.

В същото време паричният фон се сблъсква с политическа реалност. Белият дом иска по-ниски ипотечни лихви, за да възстанови жилищния пазар, а Фед иска да запази доверието в антиинфлационната си политика. Това напрежение ще продължи и през 2026 г. — между парична подкрепа и дисциплина, между пазарна еуфория и риск от нов балон.

В крайна сметка, с решението да спре количественото затягане, Федералният резерв не просто променя курса на ликвидността, а настройва фината механика на доверието. За пазарите това е сигнал, че ерата на „финансовото гладуване“ приключва. За икономиката – че Фед влиза в следващия си експеримент: как да подкрепя растежа, без отново да подхрани инфлацията.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.