Снимка: iStock

Телефоните някога бяха символ на свързаността, днес са символ на дълг. И малко компании носят тази метафора така тежко, както Telefónica. Испанският телеком, който три десетилетия защитаваше репутацията си на „дивидентна крепост“, сега се готви за нещо, което дълго избягваше — да намали плащанията си към акционерите. И не защото не може, а защото иска да остане в играта. Новата стратегия, която ще бъде представена на 4 ноември, е опит да се освободи капитал, да се укрепи балансът и да се заяви дисциплина в епоха, в която телекомите все повече приличат на енергийни дружества — нужни, но тежки, инертни, с ниски маржове и огромни инфраструктурни изисквания.

Telefónica планира да свали дивидентната си доходност от около 6.6% до нива по-близки до сектора – 4.8% за тази година и около 5.2% за следващата, по вътрешни оценки. Това не е просто промяна в процент, а символичен завой: компанията за първи път от десет години насам признава, че щедрите разпределения на кеша вече подкопават способността ѝ да инвестира. В свят, в който телекомуникациите стават гръбнак на цифровия и отбранителен суверенитет на Европа, да изплащаш толкова много дивиденти изглежда все по-малко като сигнал за сила и все повече като отказ от бъдеще.

Новият председател Марк Муртра, поел през януари, идва с мисия да пренасочи Telefónica от миналото към неизбежната консолидация. Той знае, че пазарът в Европа е прекалено раздробен – десетки оператори дублират мрежи, инвестират паралелно в 5G и оптика, но нито един няма глобален мащаб. Намаляването на дивидента е първата крачка към освобождаване на ресурси за точно това — растеж чрез сливане, не чрез разплащане.

Това е болезнен ход за компания, която от 90-те насам е орязвала дивидента си едва три пъти: през 1998 г., в кризисната 2012 г. и временно през 2020 г. след пандемията. Но този път контекстът е различен. Telefónica остава сред най-задлъжнелите оператори в Европа, въпреки че за девет години е намалила дълга си с 23 млрд. евро. Днес тя все още държи най-нисък инвестиционен рейтинг сред трите големи агенции – предупреждение, че „добрите години на кеш“ са в края си.

Промяната е и културна. Испанската компания беше една от малкото, които бранеха класическия корпоративен образ на щедър, национален шампион. Но в епохата на изкуствения интелект, киберсигурността и дигиталните отбранителни мрежи, това вече не е достатъчно. Новият план включва съкращения, автоматизация на вътрешни процеси, интеграция на AI в управлението и преосмисляне на инфраструктурните звена. Парадоксално, „телекомът на хората“ ще се спасява чрез алгоритми.

Муртра не крие амбицията си Telefónica да бъде централна фигура в новата вълна на европейска консолидация — в партньорства, не в изолация. Той вече подгрява пазара с идеята за „in-market mergers“ – сливане на национално ниво, което би могло да освободи инвестиционен капацитет и да вдигне конкурентоспособността на континента спрямо САЩ и Азия. Това обяснява и интереса към имена като Zegona Communications (собственик на Vodafone Spain) и 1&1 AG. Засега Telefónica не гони сделки на всяка цена, но посланието е ясно: дивидентите отстъпват място на дългосрочните залози.

Инвеститорите реагираха хладно – акциите паднаха с 1.9% в Мадрид. Но това е повече жест на културен шок, отколкото на паника. Telefónica е поскъпнала с над 11% от началото на годината, почти колкото индексът Stoxx 600 Telecommunications, а решението за по-умерен дивидент е по-скоро сигнал за зрелост. Защото една компания не губи доверието си, когато намали плащанията — губи го, когато няма смелост да ги намали навреме.

Дългът, дисциплината и дигитализацията вече са новото триединство на телекомуникационния сектор в Европа. Испания може да бъде първата, която да превърне това в модел, а Telefónica — неговият изпитателен терен. Ако този експеримент успее, след няколко години ще говорим за компания, която е оцеляла не заради дивидентите, а благодарение на отказа от тях.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.