Снимка: iStock

Meta се оказа поредният технологичен гигант, който демонстрира колко тънка е границата между растежа и цената му. Компанията отчете приходи, които надминаха очакванията, но разочарова с печалба на акция далеч под прогнозите – не поради оперативна слабост, а заради еднократен данъчен удар и рекордно капиталово натоварване, което ще продължи и през 2026 г. Реакцията на пазара беше светкавична – акциите се сринаха с над 6%, изтривайки част от ръста, натрупан от началото на годината. Но под повърхността на този спад стои по-дълбока история: Meta вече не е просто социална мрежа, а инфраструктурен играч в надпреварата за изкуствен интелект – и цената на това превъплъщение се измерва в десетки милиарди долари.

Компанията похарчи суми, които до скоро биха се сметнали за немислими дори за нея. 14,3 милиарда долара в Scale AI, 1,5 милиарда за нов дата център в Тексас, 27 милиарда долара финансиране чрез Blue Owl Capital за колосалния Hyperion център в Луизиана, и още милиони за привличане на топ инженери от OpenAI и Apple. Новият главен директор по изкуствения интелект идва директно от Scale AI – ход, който подсказва, че Meta не просто купува инфраструктура, а интегрира интелектуален капитал. Но инвеститорите започват да се питат: дали това не е началото на нова ера на „капиталов глад“, в която всеки процент растеж изисква все по-скъпа инфраструктура.

Главният финансов директор Сюзан Ли заяви без увъртания, че капиталовите разходи за 2026 г. ще бъдат „значително по-високи“ от вече коригираната прогноза за 2025 г. – между 70 и 72 милиарда долара. Това означава, че Meta влиза в фаза на експанзия, която по размер надминава дори пиковите инвестиционни цикли на Amazon Web Services. Разходите няма да се ограничат до хардуер – компанията предвижда рязко увеличение и на разходите за персонал, тъй като ще заплаща пълна година възнаграждения на хилядите новоназначени инженери по AI. Ако до скоро Meta беше символ на ефективност след серията съкращения през 2023 г., днес тя се превръща в символ на корпоративна амбиция без горна граница.

На пръв поглед, приходите изглеждат впечатляващи – 51,24 милиарда долара при очаквани 49,6 милиарда. Семейството от приложения – Facebook, Instagram, WhatsApp и Threads – носи почти цялата тежест с 50,77 милиарда. Но печалбата на акция от 1,05 долара е далеч под прогнозите за 6,72 долара, и това е разликата, която Wall Street не прощава. За пазарите, доминирани от краткосрочно мислене, всяка следа от натиск върху маржовете се възприема като сигнал за „прегряване“. А Meta, въпреки впечатляващия си растеж на приходите, отново се сблъсква с дилемата на свръхрастящите компании – как да финансира бъдещето, без да изтощи настоящето.

Но тук историята има и друг пласт. Meta не строи дата центрове, за да продава облачни услуги като Amazon или Microsoft. Тя изгражда инфраструктура, която да захрани собствената ѝ екосистема – рекламния алгоритъм, препоръчващите системи, виртуалните светове и умните очила. Тази стратегия я отличава, но и я изолира. Докато конкурентите монетизират AI чрез външни клиенти, Meta залага всичко на вътрешна ефективност – на способността си да превърне всеки байт потребителско поведение в допълнителна секунда внимание и, следователно, в повече приходи от реклама. Това е рисковано, защото приходният поток остава зависим от рекламния цикъл, който сам по себе си е чувствителен към макроикономическите условия.

Сравнението с Google и Microsoft е показателно. Алфабет расте с 43% от началото на годината, Microsoft продължава да извлича печалби от корпоративни клиенти, докато Meta остава заложник на потребителската психология. Инвеститорите осъзнават, че Meta може да се превърне в „AI powerhouse“, но без диверсификация на приходите тази сила може да се окаже енергия, която трудно се управлява. Марк Зукърбърг от години повтаря, че Meta е компания, „която инвестира дългосрочно“. Въпросът е дали пазарът е готов да мисли в същия хоризонт, когато всяко тримесечие се измерва под микроскоп.

Интересното е, че Meta започва да влага AI не само в алгоритмите си, но и в продуктите, които носят физическо изражение на метавселената – Ray-Ban Meta очилата, Quest 3 и наскоро представените Ray-Ban Display. Компанията залага на синтез между хардуер и софтуер, между лична интеракция и невидим дигитален асистент. В това отношение Meta следва философията на Apple – не просто технология, а преживяване. Но разликата е, че докато Apple продава премиум устройства с огромен марж, Meta още търси модела, по който да направи тези продукти устойчиви.

Това, което прави сегашния момент критичен, е темпът, с който Meta ускорява. За по-малко от две години компанията премина от „режим на оцеляване“ след краха на метавселената към режим на хиперинвестиции в AI. Тази динамика е двуостър меч – инвеститорите я възприемат като доказателство за лидерски инстинкт, но и като знак за нервност. Случайният данъчен удар не е проблемът – истинският риск е дали Meta няма да се окаже твърде голяма, твърде бърза и твърде зависима от очаквания, които самата тя създаде.

Пазарната логика е безмилостна – дори при 27% ръст на акциите от началото на годината, спадът от 6% след отчета показва, че доверието е условно. Инвеститорите не наказаха Meta за слабост, а за темпото на нейните амбиции. Те не оспорват визията, но се страхуват от цената ѝ. В крайна сметка Meta изглежда като компания, която се опитва да пренапише собствената си ДНК – от социална мрежа към AI инфраструктура. И това пренаписване няма как да мине без болка.

Какво бих направил аз? Бих гледал на Meta като на инвестиция в еволюция, не в стабилност. Това е компания, която строи бъдещето си с пари от настоящето, и всяка грешна стъпка може да струва скъпо. Но също така е и една от малкото, които притежават ресурсите, данните и визията, за да създадат нещо, което да надживее поредната технологична вълна. Ако 2023 беше година на съкращения, а 2024 на стабилизация, то 2025 и 2026 ще бъдат години на трансформация – и на изпитание за търпението на пазарите.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.