Снимка: iStock

OpenAI – компанията, която само преди няколко години беше лаборатория с нестопанска цел, днес се готви да влезе в историята като едно от най-големите IPO събития на всички времена. Плановете, според източници на Reuters, са за пазарна оценка до 1 трилион долара, което би поставило компанията редом до Microsoft, Apple и Nvidia — но със символика, която надхвърля парите. Защото OpenAI не е просто технологична фирма. Тя е двигателят на новата цивилизация на изкуствения интелект. И ако Nvidia е фабриката на тази революция, то OpenAI е нейната идея, нейната метафора и нейният мозък.

Пътят до този момент е пълен с парадокси. Основана през 2015 г. като непрофитна организация, OpenAI имаше за мисия да развива изкуствения интелект безопасно и в полза на човечеството. Осем години по-късно тази „морална лаборатория“ се превърна в компания с приходи, които вече се изчисляват на 20 милиарда долара годишно, и с оценка от около 500 милиарда долара — още преди изобщо да е излязла на борсата. Реструктурирането от последните седмици – при което OpenAI Foundation запази контрол, но получи и дял от 26% в комерсиалната структура – поставя нов модел в корпоративната еволюция: комбинация от идеализъм и капитализъм.

Сам Алтман, визионерът зад ChatGPT, вече не говори за експерименти, а за инфраструктура. В излъчване по-рано тази седмица той призна, че „публичното предлагане е най-вероятният път пред нас, като се имат предвид капиталовите нужди, които предстоят“. Тези нужди се измерват не в милиарди, а в трилиони долари инвестиции в AI инфраструктура – мрежи от дата центрове, суперкомпютри и енергийни системи, които да направят възможно изчислителното бъдеще на човечеството. Алтман гледа на OpenAI не като на компания, а като на нещо, което трябва да бъде „електричеството“ на новата епоха.

Планираното IPO през 2026 или 2027 г. ще бъде повече от пазарно събитие – то ще е символичен момент на зрялост за цялата индустрия. Ако Nvidia олицетворява хардуерния ренесанс, OpenAI ще бъде софтуерният еквивалент на човешкото съзнание, поставен на борсата. Иронично е, че компанията, която проповядваше за „етика над печалбата“, сега може да се превърне в най-голямата капиталова машина на десетилетието. Но историята на технологиите винаги е била история на компромиси между мисия и монетизация.

За инвеститорите като SoftBank, Thrive Capital и MGX от Абу Даби, това IPO може да се окаже най-доходоносният залог от началото на века. Microsoft, която държи 27% дял след инвестиции за 13 милиарда долара, също ще бъде сред големите победители – но вече в друга роля. Новата структура на OpenAI намалява зависимостта ѝ от софтуерния гигант, като я позиционира като самостоятелна сила на пазара. Така се оформя новата ос на изкуствения интелект – Nvidia доставя мускулите, Microsoft инфраструктурата, а OpenAI – мозъка.

В европейски контекст, оценка от 1 трилион долара звучи почти абстрактно. За сравнение, целият пазарен индекс Euro Stoxx 50 – обединяващ водещите компании на континента – струва около 4,5 трилиона долара. Една американска компания за генеративен изкуствен интелект може да достигне една четвърт от стойността на индустриална Европа. И тук се открива най-дълбокият парадокс на нашето време: континентът, който създаде рационализма, философията и науката, сега наблюдава как Америка капитализира идеята за мислеща машина.

Това бъдещо IPO ще бъде лакмус за това докъде пазарите са готови да стигнат в оценката на нещо нематериално. OpenAI няма традиционни активи – няма заводи, няма нефт, няма земя. Нейният актив е езикът. Кодът. Мозъкът на света. Ако пазарът наистина я оцени на 1 трилион, това ще означава, че човечеството вече поставя интелекта – не капитала, не труда, а интелекта – като върховна форма на стойност.

Но в тази история има и скрита тревога. Приходите растат, но и загубите се трупат. Прекомерното финансиране може да изкриви целта, която някога беше морална – да се развива безопасен AI. Сега OpenAI трябва да бъде и корпорация, и пазител на човечеството, едновременно. Това е невъзможен баланс – и може би най-големият ѝ риск.

Ако IPO-то се осъществи в края на 2026 или през 2027 г., то няма да бъде просто пазарен акт, а културен момент. Ще означава, че епохата на изкуствения интелект вече не е лабораторна, а борсова. Че идеята за „споделен интелект за всички“ ще се измерва в капиталови проценти. И че светът е готов да постави цена върху ума.

Какво да направят инвеститорите? Добре би било да гледат на това не като на инвестиция, а като на цивилизационен сигнал. Когато човешкият интелект започне да се търгува като актив, стойността на всичко останало се пренаписва. Европа трябва да се събуди. Не да копира, а да участва – с етика, с визия и с капитал. Иначе ще се окаже, че не просто сме изостанали технологично, а че сме продали собствената си идея за човешкия ум на борсата на бъдещето.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.