Снимка: iStock

Пазарите отново са на ръба на историята – не просто защото индексите чупят рекорд след рекорд, а защото в рамките на един-единствен ден ще се съберат два от най-важните катализатори на годината: решението на Федералния резерв и отчетите на гигантите от технологичния сектор. Ситуацията е почти театрална – Пауъл излиза на подиума с очаквано понижение на лихвите, а веднага след това сцената се прехвърля към Microsoft, Alphabet, Apple и Meta. Денят, в който монетарната политика и корпоративните печалби се преплитат в едно. И това е моментът, който може да определи не просто финала на 2025 г., а и целия следващ инвестиционен цикъл.

На пръв поглед всичко изглежда бляскаво. S&P 500 е над 6900 пункта – исторически връх, Nasdaq бележи трето поредно рекордно затваряне, а инвеститорите ликуват. Но както винаги в подобни моменти, под повърхността се усеща напрежение. Пазарът е изстрелян от шепа компании – „Великолепната седморка“, чиято пазарна капитализация вече представлява над 40% от целия индекс. Това не е просто концентрация на растежа, а симптом на зависимост. Колкото по-високо се издигат тези компании, толкова по-крехък става балансът на пазара.

Microsoft и Alphabet трябва да покажат, че инвестициите им в изкуствен интелект не са само разход, а започват да се превръщат в реални приходи. Apple трябва да докаже, че може да расте в свят, където иновацията вече не е хардуер, а екосистема от услуги. Meta трябва да оправдае рекордните си разходи по инфраструктурата, а Amazon да потвърди, че не губи темпо спрямо Nvidia и новите играчи в облачните изчисления. Всяко колебание в цифрите ще има ефект като домино върху целия пазар, защото именно тези компании поддържат илюзията за безкраен възход.

Същевременно Фед ще направи второ поредно намаление на лихвите – вероятно с 25 базисни пункта. Но въпросът не е колко, а как. Реториката на Джером Пауъл ще бъде решаваща. Ако той остави усещането, че намаленията са временни и контролирани, пазарите ще си поемат дъх. Ако обаче сигнализира за по-дълъг цикъл на облекчаване, това може да отприщи нова вълна от спекулативен капитал – подобно на 1998 г., когато серията от три намаления на лихвите предшества експлозията на дотком балона. Тогава, както и сега, идеята бе да се „предпази“ икономиката. Резултатът бе еуфория, последвана от катастрофа.

Днешната ситуация е опасно близка до тази аналогия. Лихвите по 10-годишните американски облигации са около 4%, след като по-рано тази година достигаха 4.8%. Фед вече сви баланса си от близо 9 трилиона долара до 6.6 трилиона – но може да спре процеса и да започне отново да реинвестира падежиращи облигации. Това ще увеличи ликвидността, ще натисне доходността надолу и ще подхрани още повече пазарите. Ефектът ще бъде същият като през 2021 г. – бум в технологиите, ускорен растеж на оценките и още по-голямо разминаване между реалната икономика и борсовата еуфория.

От другата страна на монетата стои неравенството. Докато S&P и Nasdaq чупят рекорди, милиони домакинства в САЩ все по-трудно покриват разходите си за наем и храна. „Ефектът на богатството“ от растящите акции поддържа икономиката жива, но само защото 10% от населението притежава над 80% от финансовите активи. Това е пазар, в който стойността се концентрира, а не разпределя. И когато тази концентрация достигне крайност, пазарът става уязвим не от икономическа слабост, а от собствената си структура.

Интересно е, че макар инвеститорите да залагат на още една вълна от лихвени понижения до януари, тонът на пазара вече показва колебание. Половината от тях очакват общо намаление с 50 базисни пункта до края на зимата, останалите – с 75. Това раздвоение е симптом на съмнение. И колкото и да изглежда парадоксално, колкото по-добре се представят пазарите, толкова по-малко основания има Фед да продължава с облекченията. Централната банка е притисната между политическата воля за растеж и икономическата реалност на все още над 3% инфлация.

Това прави предстоящата пресконференция на Пауъл не просто техническо събитие, а тест за доверието към самата институция. Ако посланието е двусмислено, ще последва турбуленция. Ако е твърде оптимистично, ще последва спекулативна еуфория. И в двата случая волатилността ще се върне – само поводът ще е различен. Инвеститорите ще трябва да се научат да живеят с това противоречие – да приветстват ниските лихви, но да се страхуват от причините, които ги налагат.

Фед лети по тънък ръб, а пазарът – по стъклен под. Когато ликвидността е в изобилие, всичко изглежда стабилно, докато изведнъж не се окаже, че подът не издържа на тежестта на очакванията. Затова опитните мениджъри като Ричард Стайнбърг вече „подрязват по ръбовете“, за да държат малко кеш и да не бъдат изненадани при внезапен спад. Пазарът диша на върха, но знае, че кислородът свършва.

Технологичният сектор е на плюс 30% за годината, индексът S&P 500 е над 17%. Ако утре имаме четвърти пореден рекорден ден, това ще е най-дългата серия от 2021 г. насам – година, която всички помнят като прелюдия към едно от най-бързите обръщания в историята. В момента усещането е същото – прекомерна увереност, която маскира системна уязвимост.

Наблюдавайте не индексите, а реакцията на пазарите след отчетите на Microsoft и Alphabet – те ще бъдат лакмусът за бъдещето на AI в реалната икономика. Ако цифрите оправдаят очакванията, пазарът ще получи краткосрочно гориво, но всяка слабост ще се накаже безмилостно. При подобни нива на концентрация няма място за разочарования. А когато Фед и Седморката споделят един и същи ден, историята рядко завършва спокойно.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.