Снимка: iStock

Федералният резерв се намира в изключително необичайна ситуация – да решава посоката на лихвената политика в момент, когато голяма част от официалните икономически данни липсват заради продължаващото правителствено блокиране. Въпреки това очакванията на пазарите са ясни – Фед ще намали лихвите с нови 25 базисни пункта. Второ понижение за годината, което обаче не стъпва върху реални числа, а върху усещания, частични индикатори и анекдотични сведения от икономическите региони. С други думи, централната банка лети на сляпо. И това винаги е най-опасният момент – не защото посоката непременно е грешна, а защото контролът над динамиката се губи.

Когато липсва трудовият отчет, липсва официалната статистика за заетостта, липсва БВП и достъп до свежи данни за индустриалното производство, тогава Федералният резерв се превръща в своеобразен интерпретатор на настроенията. В такъв режим обикновено надделява страхът от грешка в обратната посока – затова Фед „накланя везните“ към управление на риска, т.е. към стимулиране, а не към затягане. Естер Джордж, бивш президент на клона в Канзас, го нарече „рисково управление чрез интуиция“. И това е точно така – не аналитично решение, а предпазен рефлекс, за да се избегне внезапен спад в заетостта или да се намали натискът върху банковата система.

Интересното е, че дори частните данни, с които Фед разполага, не изглеждат окуражаващи. ADP отчете спад на заетостта с 32 хиляди души през септември, а комбинираните резултати на ADP и Revelio Labs показват едва 13 хиляди нови работни места за месеца – реално ниво, близко до стагнация. При това структурата е изкривена: здравният сектор добавя позиции, но останалите сектори – строителство, търговия, услуги, информационни технологии – са отрицателни. Това подсказва, че охлаждането не е случайно, а структурно. Точно в такъв момент централната банка предпочита да изпревари рецесията, дори с риск от грешка.

Вторият аргумент на Фед е инфлацията – която леко се е охладила до 3% по базовия индекс, но остава над целта. Това обаче вече не е основната грижа. Инфлацията е „износена новина“, докато опасността от спиране на трудовия пазар и увеличаване на просрочията по кредити започва да придобива тежестта на реален риск. Делинквентните автокредити, загубите на регионалните банки и все по-честите признаци за напрежение в субпрайм сегмента – това са сигнали, които Фед не може да игнорира, особено след кризите от 2008 и 2023 година. Исторически погледнато, всяко голямо понижение на лихвите, направено при неясна макросреда, се превръща в прелюдия към нов цикъл на кредитно разширяване, последван от неизбежна корекция. Но в момента председателят Пауъл и екипът му очевидно вярват, че рискът от прекалено стегната политика е по-голям от риска от преждевременно разхлабване.

Това напомня поразително на края на 1998 година, когато Фед намали лихвите три пъти в рамките на шест месеца в отговор на азиатската криза и рухването на LTCM, без да има ясни макро показатели. Тогава целта беше да се избегне паника, а резултатът бе гигантски балон в технологичните акции. Сега историята звучи подобно: пазарите вече са високи, S&P 500 държи над 5200 пункта, но централната банка подава сигнал, че ще продължи с облекченията – втори път през годината и вероятно още веднъж през декември. Парадоксът е очевиден: монетарното разхлабване идва в среда на все още положителна инфлация, ниска безработица и рекордни пазарни оценки. Това не е класическа рецесия. Това е опит да се предотврати рецесия, която може би вече е започнала под повърхността.

Патрик Харкер от Филаделфия нарече ситуацията „лека стагфлация“ – не катастрофална като през 70-те, но усещаща се като такава. Цените не падат, заплатите растат бавно, а потреблението се изчерпва. В този микс Фед поема риска да поддържа стимул, без реални данни за ефекта му. Точно затова пазарите реагират двойствено: облигациите се възстановяват, защото очакват по-нисък доход, но доларът остава стабилен, защото никой не вярва, че този цикъл ще е дълъг. В основата си това е политика на временен компромис.

„Да режеш лихвите без данни“ е като да управляваш самолет в мъгла само по усещане за посоката. Може да избегнеш бурята, но може и да се удариш в планината, без да разбереш. Рискът е, че когато данните най-накрая излязат, реалността може да се окаже по-лоша от очакваното. Ако безработицата се покачи рязко, Фед ще бъде принуден да навлезе в пълен цикъл на намаления, но тогава вече няма да има „смекчаване“ – ще има спешна терапия. Ако обаче инфлацията не отстъпи, а икономиката продължи да се забавя, тогава ще навлезем в нещо, което наистина напомня стагфлация: високи цени, нисък растеж, безработица нагоре. Това е сценарият, който Фед се опитва отчаяно да избегне, но сега е все по-близо до него.

Инвеститорите реагират прагматично. Акциите растат в очакване на ликвидност, облигациите се покачват на гърба на спадащите доходности, а златото се опитва да пробие нагоре като защита срещу политически и фискален хаос. Но под тази повърхност се крие тревожен факт – ако централната банка започне цикъл на облекчение при все още позитивен номинален растеж, това ще означава, че пазарите вече не вярват на сигналите ѝ, а просто спекулират с тях. В този момент доверието към Фед ще се ерозира, а това е най-ценният ресурс, който една централна банка има.

Риск огледалото на тази ситуация е ясно: в краткосрочен план пазарите може да ликуват, но в средносрочен това може да се превърне в бум без фундамент. Историята ни учи, че когато Фед намалява лихви без реални данни, това почти винаги предхожда по-дълбока криза – не защото понижението е грешно, а защото е закъсняло. В момента икономиката вероятно вече е започнала да се охлажда, но не е в рецесия. И това е опасната илюзия: да се вярва, че можеш да избегнеш спад, като го предвидиш статистически, докато реалната икономика вече се променя под краката ти.

Какво да направите? Добре би било много внимателно да се наблюдава реакцията на доходността по 10-годишните облигации и реалната инфлация през ноември. Ако след тази среща видим нов спад на доходността под 3.8% и същевременно силен ръст на технологичните акции, това ще е сигнал, че пазарът не вярва на контрола на Фед, а просто играе срещу него. Тогава балансът риск/доходност ще се изкриви рязко. За инвеститора най-добрата стратегия в такава среда не е да гони ликвидността, а да защитава капитала – да държи диверсификация, кеш и реални активи, които не зависят от лихвените цикли. Историята отново се повтаря, само дето този път централните банкери летят без инструменти, а пазарите ги аплодират, докато самолетът губи височина.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.