Снимка: iStock

Пазарът обича лесните интерпретации. Когато Федералният резерв обяви, че приключва програмата си за „количествено затягане“ (QT), инстинктивната реакция беше да се търси позитив – повече ликвидност, по-малко напрежение, възможност за нов ръст на индексите. Но историята рядко следва интуицията. Ако се съди по последните двайсет години, именно периодите на затягане са носили по-добра доходност за акциите, а фазите на облекчение – разочарование. И това е фундаментален сигнал, който пазарът не бива да пренебрегва.

От юни 2022 г. досега Фед е свил баланса си с 2.2 трилиона долара, изтегляйки ликвидност от системата – и въпреки това S&P 500 е поскъпнал с близо 21% годишно, двойно над историческата си средна доходност.

За сравнение, в периодите на „количествено облекчение“ (QE), когато централната банка заливаше системата с пари, индексът е носил средно около 10% на година. Парадоксът изглежда нелогичен, но има логика: Фед затяга, когато икономиката е здрава, и облекчава, когато тя се пропуква. Тоест, QE не е подарък за пазара, а лекарство за болна икономика.

Именно това е причината изявлението на Джером Пауъл тази седмица да звучи по-малко като облекчение и повече като предупреждение. Когато Фед решава да спре с изтеглянето на ликвидност, това не е знак, че системата е стабилна, а че започва да се нуждае от подкрепа. И ако приемем, че балансът на Фед е барометър за здравето на икономиката, прекратяването на QT може да означава, че вратите на следващия цикъл на забавяне вече са отворени.

Историята е последователна: през 2008 г. и 2020 г. балансът на Фед нарасна експлозивно – първо след финансовата криза, после по време на пандемията. И в двата случая това съвпадна с дълбоки мечи пазари. Когато ликвидността се изливаше, икономиката се свиваше. Когато ликвидността се оттегляше, икономиката набираше сила. Тази обратна корелация между баланса на Фед и борсовите резултати не е случайна, а структурна – и именно тя стои зад тревожния подтон на последното изявление на Пауъл.

Това не означава, че пазарите ще се сринат утре. По-скоро означава, че цикълът на растеж преминава към късна фаза, в която добрите новини вече са изтъргувани, а сигналите на паричната политика започват да отразяват бъдещи рискове. Фед няма да прекрати QT без причина. Той го прави, защото усеща натиск в реалната икономика – в кредитирането, в пазара на труда, в корпоративните спредове. И ако миналото е ориентир, тези напрежения ще се проявят преди ефектът от евентуалното облекчение да се усети върху активите.

За инвеститорите това е момент на преценка, не на еуфория. След три години на стабилни доходности, подкрепени от технологичния импулс и силните корпоративни резултати, пазарът е в състояние на самодоволство. Всеки сигнал за по-мека политика се приема като гаранция за продължение на ръста. Но реалността е по-нюансирана: Фед не е приятел на акционерите, той е лекар на икономиката. А лекарите не предписват медикаменти, когато пациентът е напълно здрав.

В този контекст, изявлението на Пауъл не е покана към „risk-on“, а начален етап на преминаване към по-сложна среда, в която растежът ще се нуждае от реални печалби, а не от монетарна подкрепа. Иронично, най-силното представяне на пазара през последните две години се случи именно при изтегляне на ликвидност – защото корпоративна Америка компенсираше монетарния вакуум с ефективност и рекордни байбек програми. Ако обаче ръстът на приходите започне да се охлажда, новата парична посока може да се окаже по-малко подкрепяща, отколкото пазарът очаква.

Поуката е проста: когато централната банка сменя курса, не следвайте посоката, а причината. В момента тя не сигнализира увереност, а предпазливост. И ако историята се повтори, преди да дойде следващото рали, ще има етап на корекция – така, както „облекчението“ винаги предшества болката.
Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.