Снимка: iStock

Пазарът на опции отново се нажежава. Инвеститорите плащат все повече, за да хеджират – или просто да спекулират – в навечерието на отчетния сезон, който обещава да бъде един от най-нервните от три години насам. Зад обикновените числа стои нова фаза на пазарната психология: след рекордните върхове на индекса S&P 500 и серията от резки обрати, страхът се завръща – този път не от рецесия, а от неустойчивост на собственото рали.

Опциите върху компонентите на S&P 500 сега залагат на средно движение от 4.7% след резултатите — ниво, което напомня 2022 г., когато AI еуфорията още не бе започнала, а лихвите тъкмо пробуждаха реалността. Разликата днес е, че волатилността не идва от паника, а от очакване: инвеститорите вече не знаят дали отчетите ще потвърдят мечтата или ще я взривят.

Причините са дълбоки. След като Тръмп повторно влезе в Белия дом и постави тарифите и фискалната експанзия в центъра на политиката, пазарът живее в хибриден режим — между макро увереност и микро съмнение. Ръстът на лихвите се стабилизира, но несигурността около търговията, бюджетния дефицит и посоката на изкуствения интелект държат напрежението високо. Затова и волатилността в опциите не пада, въпреки че индексите стоят близо до върхове.

„Много волатилност се цени на ниво отделна акция“, казва Манди Сю от Cboe, отбелязвайки, че именно технологичните и AI-компаниите са двигателят на това напрежение. Тази констатация е не просто статистика – тя е диагноза: когато най-иновативните компании стават най-непредсказуеми, пазарът вече не оценява бъдещето, а собствената си вяра в него.

Волатилността тази есен има нов облик. Корелациите между акциите са на десетгодишно дъно – компаниите се движат в различни посоки, което поддържа индексите „спокойни“ дори когато отделни имена избухват. Но това спокойствие е оптична илюзия. Щом макро шок – като новите тарифи към Китай – се появи, корелациите рязко се връщат и системата отново „диша едновременно“.

Това прави настоящия сезон особено рисков: ниските корелации са като тиха буря. Трейдърите продават волатилност на индексите и купуват на отделни акции, надявайки се на т.нар. dispersion trade. Но когато големите имена – Nvidia, Tesla, Microsoft, Apple, Meta, Amazon, Alphabet – се движат в синхрон, цялата стратегия се обръща срещу тях. Именно затова цената на опциите при при т.нар. Mag7 се изстреля нагоре – не защото всички очакват срив, а защото никой не иска да бъде от грешната страна на изненадата.

В исторически план подобни моменти са вододелни. Когато опциите „оценяват“ толкова големи движения, пазарът често преминава от фаза на оптимизъм към селективен реализъм. Подобна ситуация имаше и през 2021 г., когато резултатите на Big Tech бяха изключително силни, но акциите спряха да реагират – не защото бизнесите се влошаваха, а защото очакванията вече бяха идеализирани. Днес сме на същия праг: чудесните отчети може да не вдигнат цените, а просто да предотвратят паниката.

От Nomura и UBS отчитат, че реалните движения след отчетите растат – не само в САЩ, но и в Европа. Това е рядък синхрон на нервност между двата континента. И ако през 2024 г. „страхът“ бе свързан с лихвите, то през 2025 г. е свързан с историите: AI, регулации, тарифни войни, изкуствена търговска изолация.

Психологическият пласт е ясен: пазарът вече не реагира на резултати, а на наратива около тях. Ако някоя компания пропусне с процент, но запази „AI разказа“, инвеститорите я прощават. Ако друга победи очакванията, но даде предпазлив насочващ коментар – наказанието е мигновено. В такава среда опциите не са просто хедж, а форма на поведенческа терапия.

Най-големият риск в момента не е негативната изненада, а липсата на консенсус. Секторите, които се очертават като най-турбулентни – технологии, здравеопазване и дискреционни потребителски стоки – са точно онези, в които бъдещите парични потоци са най-несигурни. Това означава, че волатилността ще остане висока дори след сезона.

Инвеститорите вече разбират, че „четенето“ на отчетите няма да е достатъчно. Ще трябва да се четат опциите. Защото там, в цената на риска, се вижда истинското очакване на пазарите. В момента то казва едно: страхът от пропуск е по-голям от страха от загуба.

Финалът е прост: това не е обикновен отчетен сезон, а стрес-тест на увереността. Уолстрийт се подготвя за движения, но истинската волатилност е в ума – между желанието да вярваш в растежа и страха, че тази вяра вече е прекалено скъпа.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.