Снимка: iStock

Теодор Минчев

Пазарът на биткойн се намира в един от най-деликатните си моменти от началото на криптоисторията — високо над психологическата граница от 100 000 долара, но със сигнали за напрежение, които напомнят на върховете от 2017 и 2021 г. Сценарият днес е различен: биткойн вече не е просто спекулативен актив, а институционално притежание, котирано чрез ETF-и, включено в корпоративни трежърита и наблюдавано от централни банки. Това променя не само неговото значение, но и динамиката на възможния му спад. Един съвременен „стрес тест“ на биткойна трябва да изчисли не колко може да падне на емоционално ниво, а колко може да понесе пазарът, преди ограниченото предлагане и реалното търсене отново да балансират системата.

Да започнем с основата: предлагането на биткойн е математически ограничено до 21 милиона монети. Към октомври 2025 г. в обращение са приблизително 19,7 милиона, от които около 4 милиона се смятат за изгубени или неактивни. Това оставя реално достъпно предлагане от едва 15–16 милиона. От тях над 1 милион вече се държат от институционални ETF-и, включително BlackRock, Fidelity и ARK. Още около 1,5 милиона са в трежърите на публични компании — MicroStrategy, Tesla, Square, Marathon, Hut8 и десетки по-малки миньорски или fintech компании, които декларираха стратегически дялове. Ако добавим дългосрочните притежатели („HODLers“), които исторически не продават под 70–80 хиляди, излиза, че свободното плаващо предлагане е под 3–4 милиона монети. Това е сърцевината на аргумента, защо дори при масивна корекция биткойнът трудно може да падне с повече от 35–40% от върха без външен шок.

В исторически план най-големите корекции на биткойна имат сходни модели. През 2013 г. след първия пик при 1 150 долара, спадът беше 83% за 14 месеца. През 2017–2018 г., след върха при 19 800 долара, сривът достигна 84% и продължи 12 месеца. През 2021–2022 г., при връх от 69 000 долара, корекцията бе 77% и трая 11 месеца. Ако приложим същата логика към сегашния цикъл, където връхът е 126 000 долара, симетричен спад би довел до диапазон между 25 000 и 30 000 долара. Но икономическата структура на пазара вече е различна: тогава ликвидността идваше от спекулативни борси и деривати; сега тя идва от институционални ETF-и и корпоративни трежърита, които са под регулация и имат дългосрочен хоризонт. Това съкращава обхвата на възможния спад — вероятно между 40 000 и 70 000 долара в „екстремен“ сценарий на страх и ниска ликвидност.

Най-логичният начин да се изгради такъв стрес тест е през потоците на капитал. От старта на спот ETF-ите през януари 2024 г. до сега, в тях са влезли над 80 милиарда долара нетни средства, от които 60 милиарда са концентрирани в продуктите на BlackRock и Fidelity. При средна покупна цена около 65–70 хиляди долара, това означава, че дори при спад до 80 000, повечето институционални инвеститори ще останат на печалба. Реалната болка започва под 70 000 долара — ниво, при което някои фондове биха започнали частично ребалансиране, но без масови продажби. Според симулации на CoinMetrics, при масово изтегляне на 10% от капиталите в ETF-и, пазарът би трябвало да поеме около 150–180 хиляди продадени биткойна за няколко седмици. При текущи дневни обеми от над 2 милиарда долара, това би предизвикало спад от 15–20% в рамките на месец, но не и срив. Истинският „black swan“ сценарий би изисквал изтегляне на над 50% от ETF активите — нещо, което е малко вероятно при институционални мениджъри, които държат активите си под строга алокационна дисциплина.

Друг ключов фактор е халвингът от април 2024 г., който намали дневното предлагане от 900 на 450 монети. Това означава, че при текущи цени от около 110–115 хиляди долара дневният нов паричен поток в мрежата е около 50 милиона долара, докато институционалното търсене чрез ETF-и внася 80–100 милиона долара дневно. С други думи, дори при спад в интереса от 30%, търсенето все още превишава предлагането. Това поставя естествен „под“ на пазара, който статистически може да се изчисли около 75–80 хиляди долара — ниво, при което ETF потоците се неутрализират спрямо миньорските продажби. Всичко под това би означавало отрицателен поток на предлагане и бързо ребалансиране нагоре.

Но въпреки здравата фундаментална рамка, пазарите не са линейни. Биткойн е риск-он актив — т.е. движи се в синхрон с ликвидността и апетита за риск. В момента геополитическата ос между САЩ и Китай задава ритъма на волатилността. Ако двете държави успеят да се споразумеят преди 1 ноември, когато новите мита трябва да влязат в сила, това ще има ефект на „облекчение“ върху глобалните пазари. В такъв сценарий доларът вероятно ще отслабне, доходността по облигациите ще спадне, а рисковите активи – от Nasdaq до биткойн – ще получат краткосрочен импулс. При обратния сценарий, при реално влизане на митата, вероятно ще видим краткосрочно поскъпване на долара и спад на ликвидността – класическо „risk-off“ движение, което може да дръпне биткойна временно под 100 000 долара, но без структурен пробив надолу. Исторически подобни геополитически стресове (като търговската война 2018–2019 или началото на войната в Украйна 2022) са предизвиквали спадове в биткойна от 25–35%, които след това са били напълно възстановени в рамките на 3 до 6 месеца.

Психологическият аспект също е критичен. Кръглите числа като 100 000 долара винаги действат като магнит за инвеститорите. Това ниво не е просто техническа граница — то е символ на успех и на завършен цикъл. Когато цената е над него, притежателите имат чувство за триумф; когато падне под него, паниката се усилва. Но анализът на поведението показва, че при предишни цикли, когато биткойн е преминавал такива граници, зоната около кръглото число се е превръщала в „магнитна подкрепа“. Например, при пробива над 20 000 през 2020 г. цената се връщаше три пъти да го тества, но никога не го проби трайно надолу. Подобно нещо може да се случи и сега: 100 000 може да бъде новият „20 000“ – силно психологическо ниво, което ще задържи продавачите.

Ако се съчетаят всички фактори — потокът на капиталите, ограниченото предлагане, институционалното участие и цикличната психология — потенциалният диапазон на корекцията изглежда между 25% и 40%. Това означава нива между 75 000 и 95 000 долара при негативен сценарий, с възстановяване към 115–120 хиляди при стабилизиране на макросредата. Едва при рязко покачване на долара и глобално изтегляне на риск би могло да се види тест на 60–65 хиляди, което е еквивалент на 50% спад от върха – нещо, което статистически се случва веднъж на цикъл, но с все по-малка вероятност.

В дългосрочен план биткойнът има едно предимство, което нито един традиционен актив няма — неговото предлагане е фиксирано, а търсенето – потенциално безкрайно. Дори при спад, всяка монета, която сменя ръце, намира нов собственик, който обикновено я държи по-дълго. Това „втвърдява“ пазара. За разлика от 2018 г., когато 70% от обема се държеше на борси, днес над 80% от биткойните са в студени портфейли или институционални попечителства. Това намалява риска от лавинообразна паника.

Истинският стрес тест не е само въпрос на цена, а на структура. Дали пазарът може да поеме 20 милиарда ликвидации, без да загуби доверието си? Петъчният срив от миналата седмица даде отговора — да, може. И това е най-силният сигнал за зрелост. Докато при старите цикли една борса или един туит можеха да сринат пазара, днес биткойнът реагира като глобален актив, зависим от макрополитика и ликвидност, а не от слухове.

В най-реалистичния сценарий биткойн може да преживее кратка фаза на стрес до края на октомври, особено ако напрежението между САЩ и Китай се задълбочи. Но дълбока корекция, подобна на миналите 80% сривове, е малко вероятна. Пазарът вече е по-зрял, а основните инвеститори – по-дългосрочни. Потенциалният спад вероятно ще се окаже не разрушителен, а прочистващ.

В крайна сметка, ограниченото предлагане е икономическата броня на биткойна. В краткосрочен план страхът може да движи цената, но в дългосрочен — математиката печели. И дори ако предстои буря, тя няма да е краят на цикъла, а само пауза преди следващата вълна от търсене — от корпорации, от ETF-и и от инвеститори, които разбират, че всяка корекция в актив с фиксирано предлагане е само временно отклонение от неговата основна посока: нагоре.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.