Снимка: iStock

Бичият пазар духва третата свещ и въпросът вече не е „дали“, а „как“ продължаваме, когато ралито не е монолог на шепа тех-гиганти, а хор, в който запяват индустриали, комунални услуги и дори здравеопазване. Спадът през април само за миг отвори вратата към мечи сценарий, но скоростното възстановяване до нови върхове промени психологията: това не беше обикновено „buy the dip“, а демонстрация, че търсенето стои зад пазара на по-широка основа. Именно тази широчина е най-силният коз на цикъла през 2025: малките компании се върнаха в играта, цикличните и защитните си подават щафетата, а лидерството се „вентилира“ вместо да се концентрира. Когато breadth-ът се разширява, бичите пазари статистически не приключват – те сменят предавката.

Разбира се, височинната болест се усеща: оценките са опънати, импулсът е горещ, техническите измерители често мигат „overbought“. Но под капака има фундамент: печалбите растат вече девет поредни тримесечия, макар и с омекваща скорост; капиталовите разходи по дата центрове и чипове изглеждат близо до „плато на ефективността“, което по-скоро нормализира очакванията, отколкото да прекърши темата. Ако мегакаповете превключат от „взривни инвестиции“ към „по-добра възвръщаемост на вложения капитал“, пазарът ще го приеме като зрялост, а не като край на историята. Златото на върхове не опровергава тезата за акции нагоре – то отразява смесица от страх от дисбалансиране, хедж срещу фискални дисбаланси и търсене на ниска корелация. Парадоксът на цикъла е, че могат да съществуват едновременно оптимизъм за продуктивност от AI и повишено търсене на убежища; когато ротацията работи, тази „шизофрения“ е по-скоро функция на преразпределяне, отколкото на разпад.

В краткосрочен план най-вероятният сценарий е въздушен джоб – бърз, 5–8% корекционен дъх, който охлажда техническите индикатори и разчиства слаби ръце. Това не е покана за драматични излизания, а за дисциплина: предварително дефинирани нива за добавяне към ядро, ясно правило за ребаланс, ограничение на тематичните експозиции и оставяне на валутната диверсификация да работи за теб. Голямата грешка тук е бинарното мислене – „скъпо е, значи продавам“ или „AI ще реши всичко“. Пазарите възнаграждават процеси: гръбнак от качество, дозирана стойност/малка капитализация за широчина, къса дюрация при облигациите докато реалните лихви убедително тръгнат надолу, злато като корелационен буфер и теми, които минават от обещание към отчетен марж. В такава рамка „купуването на върха“ исторически не е грях, ако следваш собствената си карта, а не заглавията.

Третият рожден ден не е финалът на партито, а тест за издръжливост: на маржовете, на дисциплината и на капиталоразпределението. Ако breadth-ът остане широк, ако печалбите продължат да сочат нагоре, а паричната среда се нормализира, базовата траектория е „по-високо, но с повече междинни спирки“. Това не е цикъл за героизъм, а за постоянство: да прибираш печалба, когато темите прегряват, да добавяш, когато въздухът свършва, и да оставиш компаунда да работи в твоя полза. Историята рядко се повтаря едно към едно, но римува достатъчно ясно: бичи пазари, които доживяват третия си рожден ден, обикновено имат още живот. Останалото е въпрос на процес, не на предсказания.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.