Снимка: Istock

Когато една компания поскъпва със 175% за по-малко от две седмици само защото Белият дом е обявил участие в капитала ѝ, това вече не е пазарна динамика — това е политическа алхимия. Lithium Americas (LAC), канадската компания зад проекта Thacker Pass в Невада, се превърна в най-новия пример как „държавната благословия“ може да надмине фундаментите. Сделката, според която САЩ придобиват 5% дял в компанията и още 5% в самия минен проект, бе представена като стратегическо осигуряване на суровини за батериите на бъдещето. Пазарът обаче чу не „капиталово участие“, а „магията на Тръмп“ — и започна безразсъдно купуване.

В рамките на дни акциите се изстреляха, капитализацията надхвърли 2 млрд. долара, а цената се задържа с над 40% над средната цел на анализаторите. Еуфорията беше толкова бърза, че самите банки, които следят сектора, започнаха да се отдръпват. Scotiabank, Cormark и Morningstar понижиха препоръките си почти синхронно — рядък сигнал за консенсус, че тук вече не става дума за анализ, а за психология.

„Подценихме как пазарът в момент на мания ще интерпретира магическото докосване на Тръмп,“ призна Бен Айзъксън от Scotiabank, като нарече сделката „разводнителна за акционерите“. И с право — самият заем от 435 млн. долара от Министерството на енергетиката идва със забавено обслужване на дълга за пет години и потенциална допълнителна дилуция до 40%, ако следващите траншове носят същите условия.

В исторически план подобна симбиоза между държавата и пазара не е нова. През 30-те години New Deal програмите дадоха раждане на инфраструктурен бум, който изстреля акции на строителни и енергийни компании — но при реален растеж на приходите. През 2020–2021 г. виждахме другата крайност: държавна подкрепа и безлихвена ликвидност, превърнати от пазарите в спекулативен огън. Днешният „реиндустриален“ циклус, движен от субсидии за стратегически сектори — батерии, редки метали, чипове — носи белезите и на двете епохи. Разликата е в скоростта на ценовата реакция. Lithium Americas поскъпна по-бързо от всяка предишна „енергийна фаворитка“ от последните десетилетия, включително Solyndra или First Solar в годините на Обама.

Сделката има и структурен контекст. От юли насам американското правителство е влязло като акционер в още няколко стратегически компании: MP Materials (+375% за годината), Intel (+50% след юли) и Trilogy Metals — всички под чадъра на инициативата за национална технологична независимост. Тези ходове на Вашингтон са едновременно политически и индустриални. Те обещават стабилност на веригите за доставки, но и изкривяват пазара: капиталът започва да се движи не по фундамент, а по „подпис на президента“.

Таблицата по-долу илюстрира парадокса на „държавната премия“:

В историческа перспектива пазарите имат склонността да надценяват краткосрочно ефекта от държавна намеса и да подценяват дългосрочните ограничения. В началото на 80-те японската MITI програма създаде „национални шампиони“, но акциите на много от тях се сринаха през следващото десетилетие именно защото бяха раздути от политически оптимизъм. Lithium Americas днес е в същия капан – инвеститорите купуват не минно предприятие, а история.

Същевременно самите анализатори предупреждават: ако всяко ново усвояване на заем води до 5% нов дял за държавата, ефектът върху текущите акционери ще бъде масивен. Изчисленията на Jefferies показват потенциално разводняване от 40% за няколко години. И докато краткосрочните играчи се радват на „сигнал от Вашингтон“, дългосрочните инвеститори виждат как същият този сигнал може да отнеме стойност чрез административен капитализъм.

Това не означава, че секторът не заслужава внимание. Литият е стратегическа суровина с очакван двоен недостиг до 2030 г., а Thacker Pass е един от малкото северноамерикански ресурси, които могат да намалят зависимостта от Китай. Но има разлика между стратегическа стойност и пазарна цена. Днешната оценка на LAC вече предполага безупречно изпълнение, пълен регулаторен успех и перфектна макросреда — рядка комбинация, дори при оптимизъм.

Това, което виждаме, е ранният стадий на нов тип „политическа бета“ – където стойността на една акция се влияе не само от лихвите и печалбите, а и от вероятността за държавно участие. За търговците това е възможност; за инвеститорите – предупреждение. Всеки подпис в Белия дом вдига цената, но същият подпис може да вгради таван в бъдещата доходност.

Историята ще прецени дали Lithium Americas е новият MP Materials или поредният пример как „магическото докосване“ на политиката изпарява реалната стойност след първоначалния блясък. Засега фактът е един: акциите вече се търгуват на два пъти по-висока оценка от началото на годината, а фундаментът не е настигнал очакванията. Когато реалността срещне еуфорията, пазарът обикновено се връща там, където започна — само че по-бързо, отколкото инвеститорите са готови да признаят.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.