Снимка: Istock

Историята често е най-добрият ориентир за това какво може да се случи на финансовите пазари. И когато става въпрос за реакцията на акциите след намаляване на лихвите от страна на Федералния резерв, статистиката е категорична: ако няма рецесия, пазарите почти винаги се покачват. От 1984 г. насам Фед е намалявал лихвите 28 пъти, когато S&P 500 е бил на или близо до рекордни върхове. В 93% от тези случаи индексът е завършвал следващите 12 месеца на по-високи нива, със среден ръст от 13%. Но най-впечатляващото е, че когато рецесия не е настъпвала в рамките на шест месеца от тези облекчения, резултатът е бил още по-добър – средно 18,2% ръст за една година и положителен резултат във всички 21 случая.

Днес сме точно в такъв сценарий – лихвите започват да падат, докато индексите вече са на исторически върхове. Само от началото на 2025 г. S&P 500 е прибавил 12,9% и неведнъж е чупил рекорди, включително само дни след последното решение на Фед. Това е контекст, който дава кураж на биковете: историята показва, че подобни цикли обикновено водят до нови върхове, стига икономиката да продължи да се разширява. И наистина, данните до момента сочат именно това. Втората четвърт на годината донесе ръст на БВП от 3,3% на годишна база, а прогнозата на GDPNow на Атлантическия Фед показва същия темп и за третото тримесечие. С други думи, условията напомнят на предишни „меко кацане“ сценарии, при които Фед орязва лихвите, но без икономиката да потъне в рецесия.

Но всяка добра история има и своята тъмна страна. Статистиката показва, че когато рецесия все пак е настъпвала близо до намаленията на лихвите, картината се обръща драматично. Средният резултат на S&P 500 в тези седем случая е бил спад от 2,7% за следващите 12 месеца, а положителен резултат е имало едва в една четвърт от тях. Това ни напомня, че самото намаляване на лихвите не е магическа пръчка – ако икономиката отслабне прекалено рязко и безработицата се повиши, оптимизмът на пазарите бързо може да се превърне в разочарование.

Днешната ситуация изглежда по-скоро в първия лагер. Рецесионният риск се оценява като нисък, растежът е солиден, а дори и напрежението на пазара на труда засега не е довело до сериозно влошаване на общата картина. Пазарите получават и други „опашни ветрове“: новото фискално стимулиране чрез така наречения „One Big Beautiful Bill Act“ и масовите инвестиции в изкуствен интелект, които се очаква да поддържат корпоративните печалби. Wells Fargo дори подчертава, че секторите технологии, финанси, индустрия и комунални услуги ще бъдат сред най-големите бенефициенти, тъй като всеки от тях вече е намерил начин да се възползва от AI тенденцията.

Въпреки това, има признаци за прегряване. Индексът прави рекорд след рекорд, но пазарната ширина започва да се стеснява – все по-малко акции участват активно в ръста. Техническите индикатори показват свръхкупени нива, което предполага, че корекция или поне пауза е вероятна. LPL Financial дори намеква, че подобно охлаждане би било здравословно и представлява тактическа възможност за ново влизане на по-добри нива. Това е логиката на зрелите бичи пазари – периодични корекции, които „разклащат дървото“, преди възходът да продължи.

Исторически погледнато, сегашният момент напомня на средата на 90-те години, когато Фед намали лихвите без рецесия, а икономиката продължи да расте благодарение на технологичния бум. Подобно е и началото на 2000-те, макар тогава рецесията бързо обърна сценария. Но общият урок е, че контекстът има значение. Ако икономиката остане устойчива, намалението на лихвите е искрата за нова вълна нагоре. Ако обаче настъпи рецесия, тази искра често се оказва последният проблясък преди мракът.

Днес инвеститорите са в дилема. Да вярват ли на историята, която показва почти сигурен ръст в отсъствие на рецесия, или да се фокусират върху сигналите за напрежение – забавящ растеж на работните места, отслабваща динамика на потреблението и признаци за умора на бизнеса? Точно тук се проявява ролята на риска. В краткосрочен план е вероятно пазарите да останат високи и дори да добавят още проценти. Но единствено добре диверсифицираните портфейли и дисциплинираното управление на риска ще могат да устоят, ако сценарият се промени рязко.

Може би най-важното е да се разбере, че сегашният пазар е воден не само от монетарна политика, но и от структурни фактори – AI, производителност, фискални стимули. Това го прави по-различен от други цикли и добавя още един слой на сложност. Ако тези фактори се окажат устойчиви, можем да видим дори по-дълъг бичи цикъл. Ако обаче AI вълната се окаже преувеличена, а стимулите бъдат изядени от дълга и инфлацията, тогава историческите паралели може да се окажат измамни.

Заключението е, че историята дава добър ориентир: когато Фед намалява лихвите без рецесия, акциите почти винаги растат. Днес имаме условия, които изглеждат в полза на този сценарий. Но пазарите винаги са съчетание между вероятност и изненада. В този смисъл, настоящата еуфория трябва да се приема с доза реализъм. Да, вероятността за нови върхове е голяма, но рискът от грешка – дали от страна на Фед, дали от икономиката – не е нулев. И именно тук идва най-важният урок: историята може да е компас, но тя не е карта.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.